Един от най-забавните филми от детството ни, който днес трябва да се гледа под родителски контрол от хлапетата, за да разберат защо точно се смеят големите.
За днешните деца е неразбираемо устройството, с което хлапетата от филма правят на луд съседа чичо Манчо – незабравимия Георги Парцалев, пише blitz.bg.
Ама наистина ли филмите са се проявявали и ако се осветят, забравяш за снимките? Не можеше ли просто да се снимате с телефона? Стига бе, как така да е нямало таблети и смартфони?!
Филмът „С деца на море“ е създаден през 1972 година от режисьора Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви.
Състои се от две новели, но трябва да си признаем, че „Делфинът” беше повече за пълнеж и всички чакаха появата на клетия чичо Манчо, решил да кръшне на жената, ама... не му се получиха нещата.
Ето и няколко реплики от филма, които и до днес ни карат да се заливаме от смях:
- Какво е командировка? Когато ти плащат, е командировка. Когато ти си плащаш, е курорт.
- Имам да спя още десет минути и идвам.
- Ха-ха, чичо Манчо, снех те!
- И много-много няма да ги разпитвате. Че възрастните, като ги питаш много, и почват да лъжат.
- Като му дръпна едно увеличение, ще се видят и мустаците на капитана.
- Колко коня е лодката?
- 30 коня и 6 магарета.
- Чак като се разплака, разбрах, че е французойче.
- Че как разбра бе? Да не би да плачеше на френски?
- Ще почака, ще почака, пък ще си отиде. То си има едно време, дето човек трябва да си го изчака.
- Абе на тебе нещо да не ти е повреден броячът?
Порция смях от „Баш майсторът на море”
Още един филм от поредица, която навремето много ни забавляваше - „Баш майсторът на море“ (1977 г.), на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Атанас Мандаджиев с Кирил Господинов в главната роля – на Рангел Лелин – Баш майсторът.
А ето и някои от любимите реплики във филма:
- Рангиле уби ли се?
- Не съм... ама шъ са убия!
***
- Не се казва "Ще ти откина ушите", а се казва "Ще ти откъсна ушите". Шоп такъв!
***
- Ама и между софиянците имало големи серсеми.
- Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има.
***
- Освободиха апартамента.
- Какъв апартамент?
- Апартамент. Не знаете ли какво е апартамент?
- Аз ги строя, тя...
- Ами тогава.
- Колко струва?
- 20 лева.
- Молим?
- 20 лева.
- Ааа, спи си ти в него.
***
- Ш'ти даам по 10 лева надник, ама да ми седиш като на плаж — по бански.
***
- Едно време дисаги, мускали, а сега — кемпинг, перкинг...
- Аз кат' ти перна един, ша видиш! Ако не беше баща ти, на върба щеше да отидеш на море!
***
- Нищо, Рангиле. Какво да правим? Като си нямал късмет.
- И аз казвам нищо, Веске. Да сме живи и здрави. Морето не е локва да се свърши.
***
- Цончо, ела да сръбнем по една чорба.
- Не ща, ял съм.
- Шкембе?
- Сериозно?! Идвам.
***
- Уж сме софиянци, ама не си тарикат.
- Не съм, не съм. Ний сме рабочий клас.
***
- Рангиле, гледай, гледай!
- Ня'а ко да гледам!
***
- Ам'ся кой ша плаща?
- Сигурно аз трябва да плащам, така ли?
***
Грижата за спокоен сън - първа наша грижа! - лозунг на рецепцията на хотела, в който отсяда Баш майсторът на път за морето.
***
- Мене дека саде едни заби са ме болели, а за другото - иииизобщо...
От „Оркестър без име”
Още един филм за любов, раздяла и още нещо, който ни връща към младостта.
Ето и култовите реплики от него:
- Пепи, к’ва е тая бира, ма? Е не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем в главата! Защо ще ме прави на идиот той мене, бе! Мене никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира!
***
- Ай сиктир, десет дена ше ѝ свиря под прозореца… Да не е Лайза Минели!
***
- Алооо, кибиците... настрана, ако обичаш!
***
- Ох, момчета, нещо ми е паднал гласът.
- Паднал ти е гласът?! Ами че наведи се да си го вземеш.
***
- Охо-о, това да не е хотел бе? Налягали като къпани.
- Добре бе ,човек, не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да ви свирим.
- При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние празни ли кутии да ядем?
- Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?
- Абе, Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…
- Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?
- Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора, и да не го пускам, като е празен долапът…
- Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…
- Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв…
- Какво?! Какви десет лева бе?
- Ей такива, български…
- Та аз за 10 лв. човек убивам бе, мой човек!
- А-а-а, сега ако ще ходим в съвета…
***
- Ти какво си мислиш ма? И ние пушим цигари КЕНТ и ядем бонбонки ТИК-ТАК!
***
- Имате ли аспирин, че ме заболя главата?
- Нямам аспирин. Малко коняк?
- Може. С вестибуларния апарат нещо не съм добре.
- Сядай.
- Няма да сядам.
- Какво беше това – вестибууу... Нещо нервно?
- Нервно!
***
- Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ни си взе! Хайде, остави ме мене, ами кокошките престанаха да снасят, при 20 кокошки яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме бе, Гоше!
***
Миташки: Млад съм! Млад съм бе! И ми се живее! Живее ми се бе!