Спомени: Култови реплики от любими български филми

Един от най-забавните филми от детството ни, който днес трябва да се гледа под родителски контрол от хлапетата, за да разберат защо точно се смеят големите.

За днешните деца е неразбираемо устройството, с което хлапетата от филма правят на луд съседа чичо Манчо – незабравимия Георги Парцалев, пише blitz.bg.

Ама наистина ли филмите са се проявявали и ако се осветят, забравяш за снимките? Не можеше ли просто да се снимате с телефона? Стига бе, как така да е нямало таблети и смартфони?!

Филмът „С деца на море“ е създаден през 1972 година от режисьора Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви.

Състои се от две новели, но трябва да си признаем, че „Делфинът” беше повече за пълнеж и всички чакаха появата на клетия чичо Манчо, решил да кръшне на жената, ама... не му се получиха нещата.

Ето и няколко реплики от филма, които и до днес ни карат да се заливаме от смях:

- Какво е командировка? Когато ти плащат, е командировка. Когато ти си плащаш, е курорт.

- Имам да спя още десет минути и идвам.

- Ха-ха, чичо Манчо, снех те!

- И много-много няма да ги разпитвате. Че възрастните, като ги питаш много, и почват да лъжат.

- Като му дръпна едно увеличение, ще се видят и мустаците на капитана.

- Колко коня е лодката?

- 30 коня и 6 магарета.

- Чак като се разплака, разбрах, че е французойче.

- Че как разбра бе? Да не би да плачеше на френски?

- Ще почака, ще почака, пък ще си отиде. То си има едно време, дето човек трябва да си го изчака.

- Абе на тебе нещо да не ти е повреден броячът?

Порция смях от „Баш майсторът на море”

Още един филм от поредица, която навремето много ни забавляваше - „Баш майсторът на море“ (1977 г.), на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Атанас Мандаджиев с Кирил Господинов в главната роля – на Рангел Лелин – Баш майсторът.

А ето и някои от любимите реплики във филма:

- Рангиле уби ли се?

- Не съм... ама шъ са убия!

***

- Не се казва "Ще ти откина ушите", а се казва "Ще ти откъсна ушите". Шоп такъв!

***

- Ама и между софиянците имало големи серсеми.

- Има. Големи серсеми. То повечето сме от селата, ама има.

***

- Освободиха апартамента.

- Какъв апартамент?

- Апартамент. Не знаете ли какво е апартамент?

- Аз ги строя, тя...

- Ами тогава.

- Колко струва?

- 20 лева.

- Молим?

- 20 лева.

- Ааа, спи си ти в него.

***

- Ш'ти даам по 10 лева надник, ама да ми седиш като на плаж — по бански.

***

- Едно време дисаги, мускали, а сега — кемпинг, перкинг...

- Аз кат' ти перна един, ша видиш! Ако не беше баща ти, на върба щеше да отидеш на море!

***

- Нищо, Рангиле. Какво да правим? Като си нямал късмет.

- И аз казвам нищо, Веске. Да сме живи и здрави. Морето не е локва да се свърши.

***

- Цончо, ела да сръбнем по една чорба.

- Не ща, ял съм.

- Шкембе?

- Сериозно?! Идвам.

***

- Уж сме софиянци, ама не си тарикат.

- Не съм, не съм. Ний сме рабочий клас.

***

- Рангиле, гледай, гледай!

- Ня'а ко да гледам!

***

- Ам'ся кой ша плаща?

- Сигурно аз трябва да плащам, така ли?

***

Грижата за спокоен сън - първа наша грижа! - лозунг на рецепцията на хотела, в който отсяда Баш майсторът на път за морето.

***

- Мене дека саде едни заби са ме болели, а за другото - иииизобщо...

От „Оркестър без име”

Още един филм за любов, раздяла и още нещо, който ни връща към младостта.

Ето и култовите реплики от него:

- Пепи, к’ва е тая бира, ма? Е не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем в главата! Защо ще ме прави на идиот той мене, бе! Мене никой не ме е прецакал досега, а той ще ме цака с топла бира!

***

- Ай сиктир, десет дена ше ѝ свиря под прозореца… Да не е Лайза Минели!

***

- Алооо, кибиците... настрана, ако обичаш!

***

- Ох, момчета, нещо ми е паднал гласът.

- Паднал ти е гласът?! Ами че наведи се да си го вземеш.

***

- Охо-о, това да не е хотел бе? Налягали като къпани.

- Добре бе ,човек, не виждаш ли, че сме музиканти? Оркестър… Ми ние сме тръгнали при вас, при тебе, да ви веселим, да ви свирим.

- При мене?! Мен ли да ме веселите? Ние докато не приберем реколтата… Всичко изпотъпкахте с тия коли и палатки. Кой където иска спира, отваря консервите. А ние празни ли кутии да ядем?

- Ти само за ядене мислиш, ама слушаш радио и вечер си пускаш телевизора, нали?

- Абе, Гоше, к’во се разправяш с тоя бастун бе. Слушай бе…

- Чакай малко, чакай… На практика ти отричаш нуждата от изкуство, така ли е?

- Нищо не отричам аз, ама и да пускам телевизора, и да не го пускам, като е празен долапът…

- Да, за долапа си прав, обаче само с пълен долап не може, трябва и…

- Обаче и само с телевизор не може. Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лв…

- Какво?! Какви десет лева бе?

- Ей такива, български…

- Та аз за 10 лв. човек убивам бе, мой човек!

- А-а-а, сега ако ще ходим в съвета…

***

- Ти какво си мислиш ма? И ние пушим цигари КЕНТ и ядем бонбонки ТИК-ТАК!

***

- Имате ли аспирин, че ме заболя главата?

- Нямам аспирин. Малко коняк?

- Може. С вестибуларния апарат нещо не съм добре.

- Сядай.

- Няма да сядам.

- Какво беше това – вестибууу... Нещо нервно?

- Нервно!

***

- Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ни си взе! Хайде, остави ме мене, ами кокошките престанаха да снасят, при 20 кокошки яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. А при тебе спиране няма, от сутрин до вечер. Какво е това чудо, какво беше това твое изкуство, бе? Оглушаваме бе, Гоше!

***

Миташки: Млад съм! Млад съм бе! И ми се живее! Живее ми се бе!