Желязков се нареди до Тръмп, Орбан и компания и включи България в Съвета за мир. София пропусна да декларира подкрепа за Дания и Гренландия, но не пропусна безропотно да преклони глава. Срамно, смята Александър Детев.
Откакто се върна в Белия дом, Доналд Тръмп минава като самосвал през международния ред - и до момента светът сякаш безропотно се напасваше към прищевките и разбиранията му . Докато не поиска Гренландия . Апетитите на Вашингтон към острова вкараха партньорите от НАТО в кризисен модус и те демонстрираха ясно, че всичко си има граници, дори по отношение на т.нар. лидер на свободния свят. Защото едно е Европа плавно да поеме тежестта за отбраната си и подкрепата за Украйна, друго е да бъде притисната в менгеме от две сили - САЩ и Русия , които освен тежки идеологически различия имат и териториални претенции към нея.
Принципите, осигурили 80 години мир
Ако сме заедно, ще получим място на масата, ако не сме - ще попаднем в менюто, заяви канадският премиер Марк Карни в Давос, а речта му бързо се превърна в сензация. Еманюел Макрон призова на всяка цена да бъдe спрян "преходът към свят без правила", в който "международното право е потъпкано". Слънчевите му очила, които носи заради медицински проблем, само подчертаха колко е готино да защитаваш принципите и устоите, осигурили 80-те години мир, на които Западът доскоро се радваше.
Тръмп сякаш за първи път удари греда в опита си да върне света години назад - във времената на сфери на влияние и константни конфликти, които пренареждат шахматната дъска географски, икономически и политически. Самият той укроти тона си - да, иска Гренландия; и да, ще се сърди, ако не му я дадат; но няма да напада, няма да налага и наказателни мита.
Последва и вторият удар - Съветът за мир. Онзи "елитен клуб", за който Тръмп обяви, че участието в него ще струва 1 милиард.
Няма да участваме, щом е поканен Путин, категорична бе Великобритания. Всички европейски държави я последваха. Дори Китай заяви, че центърът на международната система е ООН и не вижда ролята на подобен съвет. Към него обаче се присламчиха автократи като Александър Лукашенко, Мохамед Бин Салман, Реджеп Ердоган, които са ноторно известни с репресиите спрямо опозицията в страните им, намесите в чужди държави и разрушаването на точно онези демократични права и свободи, които САЩ доскоро олицетворяваха. Там е и Бенямин Нетаняху, срещу когото има повдигнато обвинение от Международния наказателен съд в Хага. И то не е за прекалено много мир.
Европа няма място в този съвет. Европа има историческия шанс да се превърне в убежището на демокрацията, прогресивните политики и многообразието, които в последните десетилетия позволиха на САЩ да се наложат като най-влиятелната и развита сила в света. Същите тези принципи са несъвместими с вече изброените членове на съвета. Несъвместими са и с подаването на ръка към Владимир Путин, чиито ръце са изцапани в кръв. Съвместими са единствено с неговия най-верен съюзник в Европа - Виктор Орбан . Унгария е единствената държава от ЕС, която засега е декларирала, че ще се включи в Съвета за мир. Една друга обаче също изненадващо се присламчи…
Илюстративен завършек на премиерството на Желязков
Представете си да сте подали оставка след протести срещу управлението ви, подкрепяни от над 70% от населението. И в последните си дни на поста премиер в оставка да направите геополитическа декларация от името на страната ви, която ви превръща в парий за най-близките ви съюзници. Сигурно имате много силни принципи и дълго отстоявани позиции, които не ви позволяват друг ход? Не, не е това, особено ако се казвате Росен Желязков.
Господин Желязков се нареди до Доналд Тръмп, Виктор Орбан и компания и включи България в Съвета за мир, без да обясни на нацията защо и как. България пропусна да декларира подкрепа за Дания и Гренландия , но не пропусна безропотно да преклони глава пред поредния силен на деня. Без позиция, без гръбнак, без самочувствие. Но какво можем да очакваме от политик, за когото се твърди, че не обича да го наричат "господин премиер" в присъствието на Бойко Борисов? Илюстративен завършек на премиерството на Росен Желязков . Илюстративен и за българската външна политика в последните години, която в един момент беше водена от служебния премиер, по професия счетоводител, тъй като нямаше от кого другиго да бъде водена. Държава с толкова ниско самочувствие, че дори не смята за важно да включва международните предизвикателства и конфликти в политическия си, обществен и медиен дневен ред. Докато други държави, сходни по население и територия, но далеч не на толкова ключово място като разположение, се превръщат в катализатори на световни процеси. Провинциализмът не е въпрос на родно място и местожителство - той е състояние на духа.
Между другото, сега България има ли външен министър? А, да, имаше... Някой си Георг.
Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.