Възможна ли е коалиция между Радев и ПП-ДБ

Рано е да се слага следизборният тиган на огъня, но най-вероятната възможност след изборите на 19 април е коалиция между "Прогресивна България" и ПП-ДБ. Тя изглежда възможна по няколко причини. Но има една голяма пречка.

От Даниел Смилов:

След заявленията от Румен Радев и ПП-ДБ, че няма да търсят коалиция с ГЕРБ и ДПС, най-вероятната възможност остава коалиция между "Прогресивна България" (ПБ) и ПП-ДБ след изборите на 19 април. Разбира се, рано е да се слага следизборният тиган на огъня, защото много зависи от резултатите на партиите. Теоретично все още е възможно Радев да опита управление на малцинството с подкрепа от "Възраждане" или БСП (ако влезе в парламента). Теоретично също така е възможно и някоя партия да има абсолютно мнозинство. Но поне според кампанията дотук и социологическите проучвания такива варианти са по-малко вероятни.

Защо коалицията между Радев и ПП-ДБ е възможна

Коалиция между Радев и ПП-ДБ не само е по-вероятна, но и изглежда възможна по няколко причини. В антикорупционната сфера съгласие за общи действия може да се получи сравнително лесно. Служебното правителство на Андрей Гюров всъщност демонстрира какво може да се свърши по антикорупционна линия дори и без мнозинство от 160 души в парламента и без законодателни промени. Първо, изборните магарии с купуване на гласове и фалшификацията им могат силно да бъдат ограничени. Само дотук са разкрити над 800 000 евро, които най-вероятно са били готвени за купуване на гласове. Съвсем не е случайно, че министър Емил Дечев и и.д. главен секретар на МВР Георги Кандев натрупаха толкова искрени симпатии от граждани, въпреки долните (учтиво казано) опити да бъдат злепоставяни в парламента от ИТН, ДПС и други партии на статуквото. По сходен начин министърът на правосъдието Янкулов хвърли камък в магистратския батак: след изказванията и действията му вече цяла България е убедена, че не е нормално в страната да има незаконен и.ф. главен прокурор, нито е нормално председателят на СГП да е била толкова близка с Петьо Еврото, че да е споделяла редовно и заведението, и превозните му средства. Теренът е подготвен за сериозна промяна и тя може и трябва да се случи след изборите.

От тази гледна точка кабинетът "Гюров" демонстрира как би могло да изглежда едно правителство и едно парламентарно мнозинство, което действително цели да промени модела "Борисов-Пеевски". И затова правителството е взето на мушка от представители на точно този модел.

Пречката

Това, което представлява пречка пред едно следизборно коалиционно управление между ПБ и ПП-ДБ, не е пренебрежимо малко обаче. По-незначителното, но все пак важно, е чисто персоналното недоверие между Радев и ПП-ДБ. Те имат своето минало и разочарования един от друг, особено що се отнася до ПП (докато при ДБ недоверието към Радев и отношенията с него са били по-скоро константа). Персоналната несъвместимост не е само на ниво лидери, но и на ниво избиратели. Доколкото част от избирателите на Радев са проруски настроени, една коалиция между ПБ и ПП-ДБ би довела до оплаквания и сръдни и в двата лагера.

Това само по себе си е значим, но не нерешим проблем. В крайна сметка в политиката хората не трябва да се обичат, за да действат заедно, ако искат да постигнат нещо важно и съществено. Лидерите не би трябвало да са злопаметни като слонове, а избирателите би трябвало да дадат кредит на доверие на лидерите си, когато се вземат стратегически решения в обществен интерес. Лесно е да се каже, трудно е да се направи. Но не е невъзможно.

Истинската пречка пред коалиция между ПБ и ПП-ДБ е другаде и тя не е тайна - въпросът за геополитическата посока на страната. Тук има дълбоки съдържателни разминавания, макар че и двете формации най-общо гледат към Запада и ценят (по заявки) членството на България в ЕС и НАТО. Но проблемът е, че съвпадение на толкова абстрактно ниво не е достатъчно, защото може да се окаже, че имат различни дефиниции както за това какво значи "да гледат към", така и за това какво са ЕС и НАТО. Макар че Радев е обтекаем по тези въпроси, в предизборната надпревара и особено по отношение на подписаното от правителството "Гюров" споразумение с Украйна възникват реални и сериозни разминавания:

1. Най-важното явно е енергийната политика. Радев изглежда е на страната на кръговете в България, които държат да се върнем към използване на руски нефт и газ с аргумента, че е най-евтин. Всъщност и скоростното подписване на дългосрочен договор с "Боташ" - турската газова фирма, която стана хъб за руския газ в Европа, би могло да се чете по този начин. Съвсем наскоро Радев заяви в предизборен контекст, че трябва да имаме достъп до най-евтините нефт и газ. Опитът на Унгария показва обаче, че руските нефт и газ не са толкова изгодни дори като цена. Но по-важното е, че едно връщане към тези енергоизточници би означавало отмяна на санкциите на ЕС срещу Русия, независимо от хода на войната в Украйна. С позицията си по енергоизточниците Унгария се превърна в "Троянски кон" на Русия в ЕС, което разруши доверието на партньорите в тази държава и тя остана изолирана. В този смисъл едно основно питане към Радев и неговата партия е дали са склонни на такава "търговия": руска енергия срещу изолация в ЕС. Ако не са, тогава особен проблем за коалиране с ПП-ДБ не би имало по този въпрос. Ако обаче отговорът им е "ще видим", разминаването би било твърде драматично;

2. На второ място е позицията по отношение на помощта за Украйна от страна на ЕС и България в частност. Тук Радев е на различни позиции и от сегашната политическа линия на страната, и от ЕС. Ясно е, че ако ЕС и НАТО спрат своята военна и финансова помощ за Украйна, тази държава бързо ще изпадне в критична ситуация на фронта. Ако Радевата позиция е като на Корнелия Нинова ("нито един патрон за фронта", докато масово се изнася военна продукция за Украйна), тя няма да е проблем за формиране на коалиция. Но ако Радев държи наистина да се спре помощта и се позиционира като Виктор Орбан на срещи на ЕС и НАТО, блокирайки санкции срещу Русия и други мерки, тогава коалиция между него и ПП-ДБ би била по-скоро невъзможна.

Обтекаемостта на Румен Радев по тези въпроси в рамките на кампанията не прави една следизборна коалиция по-възможна, защото тази обтекаемост може да се тълкува по коренно различни начини.

Този избор ще е показателен за линията на "Прогресивна България"

Интересно е, че при толкова много изяви на ПБ по медиите журналистите все още не са ги питали към кое от европейските партийни семейства ще принадлежи ПБ. Този избор ще има голямо значение и ще е показателен за линията на партията. Например, ако Радев заяви, че ще се присъединява към Европейските консерватори и реформисти, там той ще бъде сред водещи партии, които са силно проукраински, като партията на Мелони и тази на Качински. Ако тръгне да се присъединява към Льо Пен или "Алтернатива за Германия", антиевропейските позиции на тези партии са очевидни. Ако пък избере Европейските социалисти и демократи, би трябвало да се съобразява с мейнстрийма в ЕС и т.н.

Позиционирането на ПБ в европейски контекст е много важно с оглед на това каква Европа иска тази формация. ПП-ДБ са за силно интегрирана Европа, която има обща отбрана и която хармонизира финансовите си пазари и инвестиции във водещи технологични компании. Ако президентът Тръмп продължи да дистанцира САЩ от НАТО, за да запазят суверенитета си, европейските държави ще трябва да инвестират много средства в отбрана и високи технологии. Всичко това може да стане само и единствено заедно, за да е ефективно и да е в мащаба на конкурентите от САЩ и Китай. Водещите европейски икономики имат основната отговорност да изработят модела на тази нова Европа, а българската задача е да участваме конструктивно в този процес, който е от ключов национален интерес. Това е разумна позиция и е добре, че е артикулирана достатъчно ясно предизборно от ПП-ДБ.

ПБ също би трябвало да формира конкретни възгледи по тези въпроси. Досега Радев нерядко е критикувал ЕС (къде оправдано, къде не), като единствено е пращал послания за "чуване на гласа" ни в Европа. Ние по принцип сме си гласовити, но по-важно е за какво искаме да ни се чува гласът. Ако се окаже, че "да ти се чува гласът" значи да си като Виктор Орбан, който спъва политическата интеграция на ЕС, помощта за Украйна и общата отбрана, тогава място за коалиция между ПБ и ПП-ДБ трудно може да се намери. Ако и двете формации сериозно са загрижени за една по-силна и по-интегрирана Европа, нормално е да имат тактически различия за това как тя би могла да се постигне в една така или иначе трудна международна ситуация. Но ако ценностният хоризонт е общ и европейски, разумни компромиси и решения може да се търсят. Ако ценностна общност няма, Радев би трябвало да разчита на партии като БСП и дори "Възраждане", които в такъв случай биха били по-близки.

Може би е странно, че по средата на кампанията все още висят толкова важни - може би най-важните въпроси - за бъдещето на страната. Тези, които се готвят да управляват след изборите, е добре вече да навлязат в конкретика по същностните теми.

Този текст изразява мнение на автора и може да не съвпада с позициите на Българската редакция и на ДВ като цяло.