За пръв път в българската политика, за последните тридесет години, се случва нещо качествено ново. И точно това не могат да простят опонентите на новото правителство, което още с началото на своето управление доказа, че всичко е възможно стига да има желание.
Преговори между четворна коалиция били невъзможни, както и запазването на такава… Доказа се че такива преговори са възможни и успешни, при наличие на добро желание и нужната съвместна работа и запазването на добрия тон и съвместните действия също. Приемането на бюджет със задна дата е невъзможно… Оказа се че възможно, при добро желание и съответната работа. Стартиране на процедура за смяна на главния прокурор било мисия невъзможна при сегашното законодателство… Оказа се че и такава процедура е възможна, стига да има желание за действие и решение. Скъсването с руските интереси и връзки е невъзможно, твърде зависими сме и обвързани икономически… И това е възможно, стига да завършим започнатия преди десетилетие интерконектор, да изкараме България от две международни банки от времето на СИВ, да видим кой реално пречи за подобряване на отношенията ни с РСМ и т.н и т.н.
За пръв път в управлението на България се включиха хора от реалния бизнес. Хора които са развивали производство, стартирали са компании, водили са поне елементарно счетоводство с две графи – приход и разход. Хора, които не са разчитали на финансиране от държавата за своят дейност, а са попълвали бюджета на същата тази държава, със своите данъци. Хора които знаят какво трябва да се направи за да преместиш едно нещо от точка А до точка Б - да наемеш камион, да създадеш необходимата организация и т.н.
Българската политика от последните три десетилетия постепенно се озова в матрицата на едно импотентно, но за сметка на това високопарно говорене, което с времето ставаше все по-безрезултатно. Българската политика се превърна не в среща на идеи и намиране на точните решения, а в едно лаладжийство на най-високо ниво. Независимо дали си говорим за „Голям шлем” и енергийна „мощ” и „независимост”, за Стратегия 2020 или за основаване на някой Хъб.
Натрупаната управленска немощ доведе до там, че 2021 година завари повечето общински и държавни предприятия, с целия им огромен ресурс и армия от чиновници, превърнати просто в едни пощенски кутии за преразпределяне на обществени поръчки, в полза на различни частни фирми. Държава и общини бързат да делегират работа, права и задължения на някой друг, който да свърши работата, въпреки наличието на огромен кадрови персонал.
Само за сто дена се видя, че хора дошли от реалния бизнес и поели управлението на страната със сравнителна лекота се справят с огромните всекидневни предизвикателства, донесени от пандемията, войната, световният дефицит и инфлация. Именно затова политическите опоненти, хора развивали се в парниковата среда на политическите централи и всички гравитиращи около тях са бесни на новите управляващи, защото за пръв път виждат реални, практични решения и твърди действия в определена посока. За човек дошъл от частния бизнес, управлението на която и да е държавна структура не представлява трудност, след изискуемото време за запознаване с нейната специфика.
Така че решения ще се намерят и за помагане с оръжие на Украйна или за въздържане от всякакви действия в тази посока и за приемане на РСМ в ЕС или продължаване на българското вето и на всички важни въпроси свързани с нашата държава, в тези турбулентни времена. За краткото си време правителството доказа, че ще може да намери правилните решение, като се съобразява и с волята на народа и с икономическите, социални и политически нужди на България и с всичко, което е необходимо, за да върви България по своя път на развитие.