Съществува една версия на Винисиус Жуниор, която се проявява, когато напрежението в Шампионската лига достигне своя връх – версия, която на „Етихад“ вече познават отлично. Във вторник те отново се сблъскаха с нея. Същата, която през 2024 г. донесе петнадесетата европейска титла на Реал Мадрид с героични представяния елиминация след елиминация. Същата, която през същата година почти докосна „Златната топка“. Същата, която превръща бразилеца в един от най-решаващите футболисти на планетата, когато залогът е най-голям.
Реал Мадрид пристигна в Манчестър с почти свършена работа: комфортен аванс от 3:0 в общия резултат и без необходимост да рискува, освен да запази стабилността си в защита. Винисиус обаче имаше други планове. Той действаше и по трите коридора в атака с проактивност, която доведе до хаос защитата на Сити, като постоянно сменяше позицията си, търсеше дълбочина и създаваше числено предимство там, където такова липсваше. Пропусна няколко чисти положения, но присъствието му беше постоянен тормоз за хората на Гуардиола.
И дори когато беше неточен, той отново беше най-решителният. Предизвика дузпата с характерната си способност да принуждава съперника да греши, а след това я реализира – директно изкупление за пропуска срещу Донарума в първия мач. В края на двубоя оформи крайното 1:2, с което погреба всякакви надежди на Сити. Преди това ВАР му отмени гол заради засада. В такава вечер дори това, което не се зачита, има значение.
Оттук нататък Реал Мадрид поема по път в Шампионската лига, който не допуска грешки. Потокът е изключително тежък, съперниците са от най-висока класа и спечелването на шестнадесетата титла ще изисква поддържане на върхова форма за дълго време. Винисиус познава добре този маршрут – преминавал го е два пъти докрай. Интересното е, че той достига до този етап от сезона с абсолютно същите офанзивни показатели като през сезон 2023/24 - годината, в която мнозина смятаха, че „Златната топка“ му е в кърпа вързана. И в двата случая той има 26 голови приноса (18 гола и 8 асистенции тогава, 15 гола и 11 асистенции сега с „белите“).
Родри му отне наградата при гласуването и тази рана зарасна бавно. Постигането на същите резултати не беше лесно. Началото на този сезон беше колебливо, далеч от най-добрата му форма и с все още отекващи критики от онова второ място. Пристигането на Арбелоа като треньор се оказа повратен момент: Винисиус си върна усмивката на терена, показвайки онази увереност, с която играе, когато е във форма.
Въпреки това „Златната топка“ за 2026 г. и личният реванш на Винисиус вероятно ще се решат на Световното първенство това лято, а в Ла Лига Реал Мадрид не зависи само от себе си. Колективните трофеи винаги тежат повече от индивидуалния блясък, а пътят и на двата фронта е труден. Това, което не подлежи на съмнение, са неговите статистики в Шампионската лига: повече мачове (38), повече асистенции (13) и повече офанзивни приноси (57) от всеки друг играч от дебюта си в турнира. Той е лидер по дрибли (168), спечелени офанзивни дуели (246) и извършени срещу него фалове (85).
Срещу Сити той стана най-младият играч, достигнал 80 мача в историята на турнира. Също така е петият най-добър голмайстор на Реал Мадрид в Европа, изпреварвайки вече Ди Стефано, и то само на 25 години. Но може би данните, които най-добре описват връзката му с Шампионската лига, са най-очевидни: от 19-е елиминационни сблъсъка, в които е участвал, само в два не е успял да отбележи гол или да направи асистенция – срещу Челси през 2020/21 и срещу Атлетико миналата година. Във всички останали е оставил своя отпечатък. Голове, асистенции или и двете. Трудно е да се оспори етикетът „Господин Шампионска лига“ на някой, чиито статистики го потвърждават.
СЕРХИО РОДРИГЕС, “МАРКА”