Президентът на САЩ Доналд Тръмп заплаши многократно, че ще придобие Гренландия, ако трябва и със сила. Територията е част от натовския съюзник Дания, а мотивът на Белия дом е да изтръгне острова от потенциалния контрол на Китай, отбелязва Франс прес, пише БТА.
Според анализатори, цитирани от АФП, Пекин не е значим играч в арктическите дела, а американският лидер преувеличава заплахата.
КАКВИ СА ИНТЕРЕСИТЕ И АКТИВНОСТТА НА КИТАЙ В РЕГИОНА ДО МОМЕНТА
Въпреки твърденията на Тръмп, че ако САЩ не се намесят, „около Гренландия скоро ще гъмжи от китайски ескадрени миноносци и подводници“, военното присъствие на Поднебесната империя в района на Северния полюс е минимално.
„Край Гренландия не гъмжи от руски и китайски кораби. Това са безсмислици“, каза Пол Сигурд Хилде от норвежкия Институт за отбранителни изследвания.
Китай действително има военно присъствие в други части на Арктика, но то е скромно и се дължи главно на по-засиленото взаимодействие с Русия след инвазията на Москва в Украйна през февруари 2022 г.
ПЪТЯТ НА КИТАЙ КЪМ АРКТИКА МИНАВА ПРЕЗ РУСИЯ
„Единственият път на Китай към придобиване на значимо влияние в Арктика минава през Русия“, посочи Хилде.
Двете страни засилиха съвместните си операции в Арктика и в областта на бреговата охрана, включително извършвайки съвместна патрулна мисия (прелитане) на бомбардировачи край Аляска.
Китай притежава и няколко ледоразбивача, снабдени с малки подводници (батискафи), които могат да картографират морското дъно – което потенциално би било от полза при разполагане на военни сили – и космически спътници за наблюдение на Арктика.
Пекин твърди, че тази техника е изключително за научни цели.
ПОЛЯРНА ВЕЛИКА СИЛА
Тези дейности „са потенциален повод за безпокойство за сигурността, ако Китай установи някакво трайно присъствие на армията или на свои военни активи в региона“, каза Хелена Легарда от берлинския Институт за изследване на Китай „Меркатор“. „Китай има нескрити амбиции да разшири влиянието си в този регион, който той разглежда като нововъзникваща арена на геополитическа надпревара.“
През 2018 г. Китай даде началото на инициативата „Полярен път на коприната“ – полярното направление на транснационалната инициатива „Един пояс, един път“, известна още като Нов път на коприната. Пекин също така си поставя за цел до 2030 г. да стане „полярна велика сила“.
Азиатският гигант създаде свои научноизследователски станции в Исландия и Норвегия, а китайски компании инвестират в проекти като руски втечнен газ и шведско железопътно трасе.
Съревнованието с Китай за ресурси и достъп до търговските пътища в Арктика може да застраши европейските интереси, каза Легарда.
Но напоследък амбициите на Пекин в региона срещат отпор. Офертите на Китай да закупи изоставена военноморска станция в Гренландия и летище във Финландия удариха на камък.
САЩ упражниха натиск върху тези страни да откажат предложенията, отбелязва АФП. През 2019 г. Гренландия отказа да възложи на китайската компания „Хуавей“ изграждането на телекомуникационни мрежи от пето поколение (5G).
Русия остава изключение. Пекин влага значителни средства в ресурси и пристанища по северните ѝ брегове.
КАКЪВ Е ИНТЕРЕСЪТ НА КИТАЙ В ГРЕНЛАНДИЯ
По данни на Института по геология на САЩ Гренландия е на осмо място в света по запаси на редки метали. Става дума за химични елементи от жизненоважно значение за технологични производства във всякакви сфери, от електромобили до военна техника.
Макар и Китай да е световен номер едно в добива на тези метали, опитите да получи достъп до ресурсите на Гренландия не се увенчават с особен успех, отбелязва АФП.
От съображения за защита на околната среда, през 2021 г. гренландските власти спряха свързан с Китай проект за разработване на голямото находище на критични природни богатства в Кванефелд, а през 2024 г. друго находище в Южна Гренландия бе продадено на нюйоркска компания след американско лобиране.
„Преди десетилетия в Дания и САЩ възникнаха опасения, че подобни инвестиции в рудодобив, неколкократно надхвърлящи брутния вътрешен продукт на Гренландия, могат да доведат до нарастване на китайското влияние, но тези вложения така и не станаха факт“, каза Йеспер Вилаинг Цойтен от Олборгския университет. „Напоследък Китай намали активността си по това (ресурсно) направление, тъй като прецени, че дипломатическата цена е твърде висока.“
Друг интерес за Китай представляват арктическите морски коридори, тъй като топенето на ледниците поради затоплянето в Арктика прави възможно отварянето на нова транспортна връзка между Китай и Европа.
През октомври Китай и Русия се споразумяха да разработят Северния морски път покрай северните руски граници.
Миналата година китайски кораб достигна Великобритания за 20 дни през Арктика, което скъсява наполовина времето в сравнение с класическия маршрут през Суецкия канал.
Фактически този път може да преобрази международното корабоплаване и да намали зависимостта на Китай от Малакския проток за търговията му, отбелязва АФП.
Но за да плават по тези ширини, корабите трябва да бъдат модифицирани така, че да могат да преодоляват екстремните условия на Северния полюс, където има постоянен лед и мъгла, затрудняващи мореплаването. Китайски кораби са извършили само 14 плавания за миналата година по този маршрут, основно превозвайки руски газ.
Алтернативата на този маршрут е покрай канадските острови – така нареченият Северозападен път – което намалява риска за Запада от възникването на руско-китайска хегемония в тази част на света, отбелязва АФП.
ГРЕНЛАНДСКАТА ПОЛИТИКА НА ТРЪМП Е ЗАПЛАХА ЗА РУСИЯ
Засега руските реакции на действията на президента на САЩ около Гренландия са по-скоро сдържани, като някои близки до Кремъл журналисти и анализатори дори приеха с нескрита радост назряващия раздор в редиците на НАТО, отбелязва Си Ен Ен.
Но работата е там, че ако Вашингтон придобие контрол над Гренландия, това може да постави под въпрос руската доминация в тази част на света. За Кремъл вероятно още по-тревожен е фактът, че непредсказуемата администрация на Тръмп започва да упражнява необуздана военно-икономическа власт по цялото земно кълбо, коментира американската телевизия.
„Едностранните и опасни действия често пъти заменят дипломацията и усилията за намиране на компромис или решения, които биха били от полза за всички“, недоволстваше наскоро в първата си реч за новата година руският президент Владимир Путин.
Същевременно мрежата от международни съюзи на Москва бързо се руши. Миналата година падна сирийският диктатор Башар Асад, през юни режимът в Техеран бе разклатен от болезнени американско-израелски въздушни удари, а сега се тресе от протестна вълна, заплашваща съществуването му, коментира Си Ен Ен.
По-рано този месец САЩ заловиха при специална операция в Каракас един от фаворитите на Москва Николас Мадуро и мнозина смятат, че следващият на мушката на администрацията на Тръмп ще бъде дългогодишният клиентелистки режим на Русия в Куба.
Затова за Кремъл все по-непредвидимият Тръмп може да се окаже доста по-неприятен партньор в международните отношения в сравнение с по-стабилна и предсказуема администрация във Вашингтон. Симптоматичен израз на това бе може би скорошен коментар на руското многотиражно издание „Московский комсомолец“, което оприличи света на лудница, а Тръмп на нейния главен лекар и отбеляза с безпокойство, че „оставаме с усещането, че вече и главният лекар е полудял и че всичко се разпада на парчета“.