Лариса Шевандина не е виждала съпруга си Олех от 11 години. През май 2015 г. той е отвлечен от родния си град Дебалцеве в Източна Украйна. По това време градът вече е част от самопровъзгласилата се "Донецка народна република”. Оттогава двамата са разговаряли само два пъти - в рамките на първите 24 часа след ареста му.
Според очевидци Олех е спрян от маскирани въоръжени мъже, извлечен е от колата си, на главата му е сложен чувал и е отведен на неизвестна локация. Шевандина прави свое разследване, а после основава и организацията "Украинско движение - връщане на свободата”.
Случаят на съпруга ѝ е адресиран и от ООН, но по думите ѝ те не разполагат със средства за пряка намеса. "11 години в руски плен е страшно много. Ако кажем, че всеки ден е ад, то трябва да умножим това по 365 и после по още единайсет”.
Нарушение на международното право
Задържането на Олех Шевадин беше едно от първите, за които стана известно в окупираните от Русия територии на Украйна. От юридическа гледна точка неговото положение се определя като „в изолация" – напълно изолиран, без възможност за комуникация, без адвокати и без официално повдигнати обвинения.
Това е съдбата на повечето цивилни, държани в плен от Русия – а те са много: от началото на руската инвазия в Украйна там са изчезнали хиляди цивилни. Активисти за правата на човека оценяват, че най-малко 16 000 украинци, които не са участвали в боевете, са били взети в плен от Русия. Произволните арести нарушават международното хуманитарно право. „Женевската конвенция логично не позволява на никоя страна, която нахлува на територията на друга, да арестува и задържа гражданско лице без никакво основание", коментира Юрий Ковбаса, представител на комисаря по правата на човека в украинския парламент.
Руският режим оправдава задържанията със „съпротива срещу специалната военна операция", както в Русия наричат войната срещу Украйна, обяснява Михаил Сава от украинския „Център за граждански права": „Това са хора, които нямат никакъв правен статут, тъй като задържането им нарушава не само международното право, но и руското право." Юрий Ковбаса от украинския парламент добавя, че има и друга категория затворници. Русия е узаконила задържането им, като е предоставила съответната информация на Международния комитет на Червения кръст. „Това са граждани, които може би вече са осъдени за „тероризъм" или въз основа на изфабрикувани присъди", казва Ковбаса.
Отвличания и шпионаж
Във втората категория попада журналистът и активист Серхий Цихипа. Когато руските войски окупират Нова Каховка в началото на 2022 г., Цихипа остава, за да организира хуманитарна помощ и да докладва за ситуацията в социалните мрежи. На 12 март 2022 г. той е отвлечен. Според правозащитната организация „Мемориал" Цихипа е държан в ареста месеци наред без никакви официални обвинения. Наказателно производство за шпионаж е образувано едва на 26 декември същата година. „Мемориал" счита Цихипа за политически затворник.
Съпругата му Олена много трудно поддържа контакт с него - получила е писмо от него последно през февруари, въпреки че тя му изпраща писма всяка седмица. "Това, че не ми отговаря, може да значи, че не получава моите писма”, казва тя. Може обаче и да значи, че е в лошо здравословно състояние. "Държат ги на студено и влажно. Не само Серхий е във влошено здраве, но и всички други украински военнопленници - както военните, така и цивилните”, казва Олена. Освен това според правозащитници и ООН украинските военнопленници и цивилни граждани, държани както в Русия, така и в окупираните територии, са подлагани на систематични изтезания и жестоко отношение от страна на руските власти.
Какви хора са пленявани
Михаил Сава от украинския "Център за граждански права” казва, че повечето арестувани са били социално активни - участвали са в доброволчески акции, извозвали са хора при евакуации или просто открито са заявявали проукраинските си позиции. "В очите на окупаторите те са заплаха, защото могат да станат център на организирана съпротива”, обяснява Сава и казва, че масовите арести служат и като техника за сплашване на населението. "Демонстрират на всички, че същото може да се случи и с тях - да изчезнат безследно”.
Пенсионираният офицер Серхий Лихоманов изчезва, след като въоръжени мъже нахлуват в апартамента му в Севастопол, в окупирания от Русия полуостров Крим. По-късно семейството му научава, че той е в затвора и е обвинен в планиране на терористична атака. Сестра му Татяна Селена казва, че брат ѝ е бил арестуван само защото е бивш военен от украинската армия.
Селена е напуснала работата си, за да се отдаде изцяло на борбата да върне брат си у дома. Ако това най-сетне се случи обаче тя не планира да слага край на работата си като активист - тя не иска да спира, докато поне онези хора, с които се е срещнала в последните години, не успеят да освободят близките си от руски плен.
Автор: Даша Тюсен