Досега Минск подкрепяше руската агресия срещу Украйна по-скоро пасивно. В Киев обаче се опасяват, че заплахата от Беларус може да стане сериозна, пише германската обществена медия АРД.
Вече седмици наред държавното и военно ръководство на Украйна, включително президентът Зеленски, настойчиво предупреждават за опасността от нов фронт на север. "Нашите разузнавателни служби установиха, че опасността от руско нападение откъм Беларус нараства", заяви главнокомандващият на украинската армията Олександър Сирски в телевизионно интервю.
Още при руската инвазия от февруари 2022 територията на Беларус и дългата над 1000 километра обща граница с Украйна изиграха значителна роля. Руски войски нахлуха оттам на украинска земя и се насочиха към Киев. Сирски не уточни дали предупреждението се отнася до нова атака на Русия или до нападение, в което този път биха могли да участват и войски на Беларус.
"Ескалация може да има по всяко време"
Анализаторите виждат още един потенциален риск. От територията на Беларус Русия би могла да вземе на прицел пътищата, по които Украйна получава военна помощ от Запада. От север тя може например да обстрелва с дронове магистралата M-06, която свързва Киев с Лвив и с украинско-унгарския граничен пункт при Чоп.
Този сценарий е описан например от американския Институт за изследване на войната (ISW) в доклад от края на май. От беларуската опозиционна група "Дружество на железничарите" пък заявиха наскоро, че имат информация за разполагането на ракета "Орешник" в Беларус. Те твърдят, че Русия я е транспортирала до едно някогашно военно летище в Беларус. "Орешник" е ракета със среден обсег, която може да носи ядрени бойни глави. Способна е да порази всяка точка на европейския континент, пояснява АРД.
Миналата седмица беларуската опозиционерка Светлана Тихановская, която за пръв път бе на официално посещение в Киев, обърна внимание на продължаващото военно сътрудничество между Русия и Беларус, включващо и съвместни ядрени учения. "Зеленски каза, че ескалация може да има по всяко време и аз съм напълно съгласна с него", заяви Тихановская пред АРД.
На президентските избори през 2020 г. тя се кандидатира срещу дългогодишния лидер Лукашенко и - противно на официалните съобщения - навярно именно тя е получила най-много гласове. В Беларус последваха масови протести в подкрепа на Тихановская, а самата тя напусна страната поради страх от репресии.
Съвсем доскоро Зеленски се въздържаше да покани официално Тихановская, за да не влоши още повече отношенията с Лукашенко. Сигналът, който се съдържаше в сегашната му покана към нея, е, че Киев всъщност смята Тихановская за легитимната президентка на Беларус. Тя би могла да подкрепи и евентуален преврат в северната съседка на Украйна.
Това би било възможно и поради факта, че в редиците на Украйна вече се сражават беларуски опозиционери - в полка "Калиновски". Някои наблюдатели в Киев дори призовават Украйна да сформира нова политическа опозиция срещу Лукашенко, която да е съставена от представители на този полк. "Те биха могли да спечелят повече влияние в Беларус от г-жа Тихановская", смята политоложката Людмила Покровщук. "Защото в очите на беларусите войниците изглеждат като по-убедителни противници на Лукашенко."
Намеци и заплахи от Лукашенко
Още по-ясно предупреждение към Лукашенко отправи командирът на украинските дронови подразделения Роберт Бровди. Във Фейсбук той написа, че Украйна вече е идентифицирала 500 цели в Беларус, които би атакувала в случай на нужда. Лукашенко от своя страна отговори със заплаха. "Ние също знаем една цел в Украйна, много сериозна, с точни координати, недалеч от Беларус", каза той пред репортер на руската държавна телевизия.
Според някои наблюдатели Лукашенко има предвид атомна централа, например тази в Ривне, която е на по-малко от 80 километра от беларуско-украинската граница. Други експерти предполагат, че в изказването на Лукашенко се намеква за възможен удар лично срещу Зеленски.
Автор: Флориан Келерман (АРД)