Споразумението между САЩ и Иран представлява значителен удар по основните стратегически цели на Израел, пише във Фейсбук журналистът от De Re Militari Руслан Трад.
Според изтеклите подробности и официалните изявления, меморандумът за разбирателство представлява по същество рамка за удължаване на примирието с 60 дни, която отлага решаването на най-критичните въпроси за второ, всеобхватно споразумение. Все още не говорим за мирно споразумение или договор между Вашингтон и Техеран.
Но това споразумение, обявено през нощта между САЩ и Иран, представлява значителен удар по основните стратегически цели на Израел, макар картината да е по-сложна.
Израел започна военните си операции срещу Иран с три основни цели: сриването на иранския режим, прекратяването на иранските ядрени и ракетни програми, както и унищожаването на мрежата от прокси организации на Иран (преди всичко Хизбула и Хамас). Иранското правителство остава на власт, ракетната му програма е активна, а Техеран ще запази способността си в крайна сметка да възстанови ядрените си възможности. Дори гласове в израелските военни кръгове разглеждат предложената рамка като „лошо споразумение“ и са „дълбоко разочаровани“ от условията му.
Споразумението не изисква разграждане на инфраструктурата за обогатяване на уран – именно резултатът, който Нетаняху публично обяви, че не подлежи на договаряне. Споразумението също разчита в голяма степен на добрата воля на Иран, а не на строги механизми за проверка, и не съдържа ясно решение за съществуващите запаси на Иран от обогатен уран.
Споразумението ограничава и способността на Израел да продължи военните си операции – вероятно най-неотложната му оперативна грижа. Според информации, съобщени от иранските медии, рамката на споразумението включва прекратяване на войните „на всички фронтове“, което би означавало преустановяване на израелската кампания срещу Хизбула в Ливан. Това е особено голям удар за Тел Авив, тъй като израелското военно разузнаване и армия се подготвяха за подновяване на офанзивата часове преди Тръмп и премиерът на Пакистан да обявят постигането на споразумение с Иран.
Най-острата оценка може би е геополитическата: Израел беше напълно изключен от преговорния процес. Израелското обществено мнение широко възприема резултата както като поражение за Израел, така и като лично поражение за Нетаняху, именно защото Тел Авив беше изключен, докато се взимаха решения, засягащи неговата сигурност. Нетаняху може би е подтикнал САЩ към война, но в крайна сметка не успя да постигне стратегическите си цели.
От гледна точка на САЩ, едно ограничено споразумение осигурява временно отсрочване на ескалацията и предотвратява по-широка регионална война, която би могла да излезе извън контрол. Израел все още разполага с внушителна военна сила за възпиране, рамката на Авраамовите споразумения остава непокътната, а мрежата от прокси сили на Иран е значително отслабена през последните две години на конфликта. Въпросът за израелските стратези сега е дали тези тактически военни постижения могат да бъдат превърнати в трайно стратегическо предимство или дали възстановен и освободен от санкции Иран постепенно ще ги оспори.