Чешкото правителство заяви днес, че няма да включи президента Петър Павел, бивш висш служител на НАТО, в чешката делегация за срещата на върха на алианса следващия месец, с което наруши традицията и предизвика правна битка с държавния глава, предаде Ройтерс, съобщи БТА.
Премиерът Андрей Бабиш, лидер на популистката партия "Действие на недоволните граждани" (известна с абревиатурата си на чешки език АНО), който загуби президентските избори през 2023 г. от Павел, заяви, че е задължение на правителството да защити позициите си, включително ниските разходи за отбрана.
"Това е много специфична среща на върха", заяви Бабиш на пресконференция. "Вероятно няма да бъде много приятна за нашата страна, но ние носим отговорността да отстояваме позицията си."
Съгласно чешката конституция президентите имат ограничени правомощия, а външната политика се определя от правителството. Но откакто страната се присъедини към НАТО през 1999 г., президентите почти винаги са оглавявали чешките делегации на срещите на върха на НАТО, понякога заедно с министър-председателите, отбелязва Ройтерс.
Петър Павел е военен от кариерата, генерал, който е ръководил чешката армия, а също така е заемал поста председател на Военния комитет на НАТО от 2015 до 2018 г. Той настоява да участва в срещата на върха на 7 и 8 юли в турската столица Анкара.
Президентът е ревностен поддръжник на Украйна в нейната отбрана срещу Русия, докато правителството на Бабиш намали подкрепата на Чехия.
Очакваше се Павел да коментира въпроса за делегацията във вторник, съобщиха от кабинета му. Наскоро той заяви, че ще разгледа отхвърлянето на неговото присъствие на срещата на върха като опит да се ограничат правомощията му да представлява страната в чужбина и ще отнесе въпроса до Конституционния съд.
Павел е в конфликт с правителството, главно с малката евроскептична Партия на автомобилистите, откакто отказа да назначи един от нейните представители за министър на външните работи, припомня Ройтерс.
Чехите са сред последните в НАТО по отношение на разходите за отбрана, като миналата година не успяха да достигнат минималните 2% от брутния вътрешен продукт.
Новото правителство на Бабиш намали бюджета за отбрана спрямо първоначално предложените нива, което означава, че и тази година няма да постигне минималното ниво за НАТО. Премиерът заяви, че минималното ниво трябва да бъде постигнато от 2027 г.
Съюзниците от НАТО се споразумяха да увеличат годишните основни разходи за отбрана до 3,5% от БВП през 2035 г., плюс допълнителни 1,5% за други програми, свързани с отбраната.