На 11 октомври 1531 г. швейцарският реформатор Улрих Цвингли загива в битка при Капел. Това става по време на втората война на религиозна основа между швейцарските протестантски и католически кантони.
За разлика от Мартин Лутер Улрих Цвингли се стреми да даде по-рационално обяснение на някои християнски обреди. Провежда реформа в църквата и политическата организация в Цюрих. Подчинява църквата на градските власти, забранява военното наемничество. Полага усилия да създаде християнска църква с републиканска организация.
Улрих Цвингли е роден на 1 януари 1484 г. в кантона Санкт Гален в заможно селско семейство. Учи в училище за класически езици и в университетите във Виена и Базел. През 1506 год. става магистър по философия. Възгледите му се формират под силното влияние на ренесансовото мислене и хуманизма. Импонира му платонизма на Флорентинската школа, по-специално на Марсилио Фичино. Общува с Еразъм Ротердамски. Свещеното Писание е предмет на негов специален интелектуален интерес и за да може да достигне до автентичните му послания, изучава староеврейски.
Известно време е свещеник в енория в Гларус. От 1518 год. заема свещеническа длъжност в катедралния храм в Цюрих. Реформите, които предприема, са вдъхновени изключително от образците на християнски живот. Писанието според него е и трябва да бъде в основата и на принципите на вярата, и на християнския живот. Придържа се към конкретни възгледи и принципи, завещани от апостол Павел. В много отношения реформите му са сходни с тези на Мартин Лутер, но виждането и решението за тях осъществява самостоятелно и независимо от Лутер. Категорично се възпротивява на продажбата на индулгенции и благодарение на неговото влияние в Цюрих тя е прекратена. Привилегированото положение на католическия клир предизвиква неговото недоволство, но за разлика от Лутер той не приема възможността църквата да е под юрисдикция на светски управник – според него тя трябва да е изградена в съответствие с републикански и демократични принципи. Смята, че свещенството няма благодатен дар, че мисията на свещенослужителите е проповедническа и образователна, а не посредническа.
Смята, че с данъците на Римокатолическата църква се злоупотребява и средствата се използват за ненужен разкош. Успява да наложи секуларизиране на имотите на манастирите в района на Цюрих и в тях създава образователни центрове и хосписи. Монашеският живот според него не е предписан от Библията и е ненужен. В проповедите си отделя се обявява против военното наемничество и за политическа неангажираност на швейцарските кантони с други страни.
По негово решение се отменя постите, свързани с религиозния календар. Обявява се против целибата на духовенството. Богослужението в религиозната община, ръководена от Цвингли, бива опростено. От 1524 год. не отслужват меса, за разлика от лутераните. Не се признават светците като посредници в общуването с Бога. Отменено е почитането на икони и на мощи. Всички вярващи получават двата вида причастие – с хляб и вино. Според Цвингли в причастието не се приемат същински плът и кръв Христови, то има по-скоро смисъл на припомняне за жертвата на Христос. Така по същество то губи смисъла си и на Свето тайнство в цвинглианската църква.
Благодарение преди всичко на влиянието на Цвингли тази форма на протестантство се приема в още няколко кантона - в Берн (с решаващото съдействие на сподвижника на Цвингли Хенрих Булингер), в Базел, в Шафхаузен, в Санкт Гален и в Гларус, както и в немски градове (център на тези реформи тук е Констанц). Тя категорично не се приема от кантони, които са горско-планински – Швиц, Ури, Унтервалден, Люцерн и Валис остават верни на Римокатолическата църква. Различията в политиката на градските и горските кантони става причина за гражданска война, Цвингли е мотивиран от идеята да организира стабилна федерация от протестантски кантони и повежда битка срещу католическите. Съюзът на горските кантони е подкрепен от католическа Австрия. Жертва на тази гражданска война става и самият той – убит е в неуспешната за Цюрих битка при Капел.
Делото на Цвингли е продължено от неговия съратник Хенрих Булингер.