Вероятността Финландия да се присъедини към НАТО преди Швеция се е увеличила, въпреки че членството на Швеция е само въпрос на време. Това заяви шведският премиер Улф Кристершон, цитиран от "Ройтерс".
Стокхолм и Хелзинки официално кандидатстваха за присъединяване към Алианса през май миналата година, изоставяйки десетилетия военна необвързаност - решение, предизвикано от войната на Русия срещу Украйна, която започна на 24 февруари 2022 г.
Двете страни обаче се сблъскаха с възражения от страна на Турция, която твърди, че те дават убежище на членове на терористични групировки. Страните подновиха преговорите по процеса за членство в Брюксел миналата седмица.
Анкара ясно заяви, че има по-големи възражения относно присъединяването на Швеция, отколкото на Финландия.
Кристершон посочи, че позицията на Турция в това отношение остава непроменена, което означава, че двете скандинавски страни може да не се присъединят заедно, както предпочитат.
"Това, с което се сблъскахме през последните седмици, е, че вероятността присъединяването ни да се случи по различно време, се е увеличила", отбеляза той на пресконференция в Стокхолм, преди да замине на посещение в Германия.
"В крайна сметка въпросът не е дали Швеция ще стане член на НАТО, а кога", обобщи премиерът.
Турция настоява Стокхолм да предприеме конкретни действия за борба с терористичните групировки ПКК и терористичната организация "Фетуллах", стояща зад неуспешния опит за преврат в Турция през 2016 г.
Швеция прие закон за борба с тероризма през ноември миналата година с надеждата, че Анкара ще одобри кандидатурата ѝ за присъединяване към НАТО. Турция обаче твърди, че приетите закони не са достатъчни и не е направено нищо особено за спиране на дейността на терористичните групировки.
Освен това Анкара предостави списък с издирвани лица на Швеция и очаква скандинавската страна да предприеме бързи действия, за да покаже, че исканията на Турция действително се изпълняват. Все още обаче нито един от осъдените не е предаден на Турция.