Китай предприема най-голямото разширяване на своя ядрен арсенал, като модернизира ядрената си възпираща сила с оглед на евентуални бъдещи конфликти със Съединените щати, съобщава "Франс прес".
Мозъчният тръст SIPRI изчислява, че Китай има около 350 ядрени бойни глави - малък брой в сравнение със САЩ и Русия. Този брой обаче се разраства бързо и до 2035 г. може да достигне 1500 бойни глави, според изчисления на Пентагона, публикувани през ноември.
"Китай, изглежда, вече не се задоволява само с няколкостотин ядрени оръжия, за да гарантира своята сигурност", заяви Мат Корда от Федерацията на американските учени.
От първия си ядрен опит през 1964 г. Китай поддържа сравнително скромен арсенал и твърди, че никога няма първи да използва ядрени оръжия в евентуален конфликт.
През последните години при президента Си Дзинпин обаче страната започна мащабна военна модернизация, която включва надграждане на нейните ядрени оръжия, така че не само да възпира враговете, но и да може да контраатакува, ако възпирането се провали.
"Китай предприема най-значимото разширяване и модернизация на своите ядрени сили в историята си", отбеляза Дейвид Лоугън, асистент във Военноморския колеж на САЩ.
Това включва както увеличаване на производството на бойни глави, така и подобряване на способностите за доставянето им с ядрена триада - ракети, самолети и подводници.
"Промените, които се случват, са много значителни" и "ще превърнат Китай от държава, която има ядрен ответен капацитет, в страна, която е третата по големина ядрена сила в света", посочи Ерик Хегинботъм, главен научен сътрудник в Центъра за международни изследвания към Масачузетския технологичен институт.
"Това ще е първия път в историята, когато големите ядрени сили ще трябва да вземат под внимание не един, а двама потенциални ядрени конкуренти, и това ще има последици за ядреното планиране и стабилността навсякъде".
Миналата година Пентагонът съобщи, че Китай "бързо" изгражда съоръжения за изстрелване на междуконтинентални балистични ракети, с общо над 300 силоза.
Китай подчерта, че поддържа "ядрените си сили на минималното ниво, необходимо за националната сигурност".
Миналия месец пък Си заяви в съвместно изявление с руския лидер Владимир Путин, че ядрена война "никога не трябва да се разпалва".
По данни на Международната кампания за премахване на ядрените оръжия Китай е похарчил 11,7 милиарда долара за ядрената си програма през 2021 г. - по-малко от 1/3 от това, което се смята, че са похарчили Съединените щати.
Освен това експертите твърдят, че има пречки пред бързото натрупване на атомни запаси на Китай - преди всичко неговите ограничени средства за производство на делящи се материали, необходими за бойни глави. Възможна помощ може да дойде от Русия. На скорошната среща на върха между Си и Путин Пекин и Москва обещаха да засилят ядреното си сътрудничество.
Висши представители на атомната енергетика от Русия се съгласиха да помогнат на Китай в завършването на "бързи реактори", които могат да генерират делящ се материал много по-бързо, отколкото го консумират.
Пекин твърди, че споразумението е за неговата гражданска ядрена програма, но експерти смятат, че то може да се използва и за изграждане на запаси от делящи се материали за бойни глави.
"Технически е възможно Китай да увеличи значително запасите си от плутоний с новите си граждански реактори за бързо делене, като използва гориво, доставяно от Русия", заяви Корда, но допълни, че няма публично достъпни индикации, че страната възнамерява да направи това.
Китай има "много ограничени резерви, които биха ограничили бързото натрупване", отбеляза Грегъри Кулаки, ръководител на проекта за Китай в Съюза на загрижените учени. "Според публичната информация за темпото на развитие на програмата за бърз размножител за Китай ще бъде трудно бързо да произведе плутония, от който се нуждае".
Има много причини противниците на Китай да считат, че обсегът на ядрените оръжия на страната се простира по-далеч от действителния - а Пентагонът има опит в преувеличаването му. Пекин обаче има основателна причина да увеличи своите възможности.
"Китайските стратези се тревожат от възможността САЩ да нанесат обезоръжаващ първи удар срещу ядрените сили на Пекин", отбеляза Логан от Военноморския колеж. Според него ядреното натрупване отчасти ще гарантира, че САЩ не могат да премахнат ядреното възпиращо средство на Китай.
Експерти посочват, че оценката на Китай за това какво представлява надеждно средство за ядрено възпиране може също да се променя и значителните подобрения на ядрените му сили ще го окуражат - особено по отношение на самоуправляващия се Тайван или в оспорваното Южнокитайско море.
Пекин засили натиска върху Тайван и наскоро проведе две мащабни военни учения около острова, който счита за своя територия.
"Основен фактор вероятно е преценката, че е необходима по-голяма ядрена сила, за да се разубеди САЩ от намеса в бъдещ потенциален конфликт в Тайванския проток", поясни Анкит Панда от Фондация "Карнеги" за международен мир. "Възможно е Китай да вярва, че една по-голяма ядрена сила ще понижи риска, който Съединените щати са готови да толерират в ограничен, конвенционален конфликт".