На срещата на експертните работни групи към министерствата на външните работи на България и Северна Македония е била направена оценка на нивото на отношенията между двете държави с фокус върху секторното сътрудничество и Договорът за добросъседство и приятелство, и европейският път на Северна Македония, каза в интервю за телевизия Телма министърът на външните работи на Северна Македония Буяр Османи.
По думите му "случилото се около сдруженията на българите в Северна Македония" е предизвикало криза в отношенията между двете държави и комуникацията е била предимно по консулски въпроси, но сега се прави опит да се нормализира и политическата комуникация.
„Вярвам в тезата, че ако ние не общуваме, някой друг ще влезе в тази комуникация и ще я отклони по друга пътека. Прессъобщенията на двете министерства на външните работи бяха идентични, но понякога съвместните съобщения считаме за успех. Това съвместно съобщение казва, че това е била конструктивна, редовна среща. В кризата около ситуацията със сдруженията ние нямахме политическа комуникация, а ако имаше срещи трудно можехме да стигнем до съвместно прессъобщение. За това казвам, че имахме крехки отношения, все още изграждаме доверие след тази криза в отношенията. Качеството беше във факта, че имаше среща, че се говореше открито за проблемите на двете страни, размениха се мнения, нямаше заключения, освен това, че трябва да бъдат продължени тези срещи и мисля, че те са важни”, посочи Османи.
По думите му нищо не може да намали важността и неотложността на конституционните промени, които страната трябва да направи, за да използва „отворената врата на ЕС заради геополитическото развитие на европейския континент, защото в противен случай Северна Македония може да чака нов подобен шанс с десетилетия”.
Според Османи дебатът, който се води от опозицията в Северна Македония по повод промените в основния закон на страната е ирационален, самата опозиция няма последователна позиция, а всички представители на европейските държави с които е разговарял „се чудят на несериозността на опозицията, която или не разбира момента, или е заслепена от предстоящите избори”.
„Сега имаме шанс (за преговори с ЕС), а говорим за това кой ще е премиер, министър, говорим за избори. Ако погледнете на процеса отстрани, ще видите колко банално и несериозно изглежда това. Да рушите е по-лесно отколкото да градите. Опозицията иска само да руши”, посочи Османи.
„Знам, че непрекъснато го казваме и силата му вече отслабва, но наистина след Втората световна война и формирането на ЕС не е имало такъв геополитически импулс за разширяване, заради руската агресия в Украйна. От тук е и спешността да не изпуснем момента. Често казвам, че ЕС се разширява на два принципа – меритократичен и геополитически. Какво означава това? Тази голяма желязна врата на ЕС се отваря периодично при определени геополитически импулси и онези, които са готови, влизат през този период, когато вратата е отворена”, каза Османи.
Той повтори тезата си, че именно Северна Македония е изместила тежестта на „дискурса с България” от историческите въпроси в тези за правата на малцинствата, поле, на което Северна Македония „е най-добра”, а промените в конституцията са в неин интерес.
Попитан за разяснение на казаното от него в интервю за „Франкруфрер алгемайне цайтунг”, че ще има нови искания от страна на България, но той се интересува от европейския дневен ред, което опозицията в Северна Македония прие като потвърждение на собствената си теза, Османи заяви, че „преговорната рамка е стена за българските искания”, а изпълнението на Договора за приятелство и добросъседство е въпрос на двустранни отношения.
„За провеждането на втората междуправителствена конференция (за Северна Македония) има само едно условие и това са конституционните промени. За отварянето на главите остават само темите за върховенството на закона и публичната администрация. Нищо от протокола (с България) не е условие за провеждането ѝ”, посочи Османи.
По думите му Северна Македония е подготвена за изпълнение на ангажиментите в подписаните с България протоколи, но се изчакват дали парламентът на Северна Македония ще гласува промените в конституцията и готовността на България, за да бъдат изпълнени те и от двете държави.
Това е най-трудната година в историята на ОССЕ, каза Османи.
По думите му организацията е изправена пред сериозни предизвикателства - няма бюджет, а самият той няма на кого да предаде председателството през следващата 2024.
„Това се случва за първи път в историята на ОССЕ, тъй като Русия наложи вето на Естония, а мандатът на генералния секретар и тримата директори изтича. Необходим е консенсус, за да продължим. Чух се с Лавров, видях се с всички министри на външните работи на държавите от ОССЕ, миналата седмица свиках извънредно заседание на постоянния съвет, на който присъстваха 40 министри на външните работи, за да алармирам, че ако не намерим решение това ще бъде последната година за ОССЕ. Най-вероятно решението ще бъде взето на срещата на върха на ОССЕ на 30 ноември - 1 декември в Скопие и това ще бъде историческа среща, защото или ще загасим лампите на организацията, или ще намерим решение за бъдещето ѝ”, каза Османи.
По думите му оценката за председателството на Северна Македония е много добра, а той самият има идеи, които да предложи за обсъждане за това как да продължи ОССЕ и едно от решенията е Северна Македония да продължи още една година с председателството на организацията, ако страната вземе решение дали да го приеме и има консенсус за това сред държавите-членки.
Ако се докаже, че има държавна намеса от страна на Сърбия в събитията в Северно Косово, Северна Македония ще трябва да преразгледа участието си в инициативата "Отворени Балкани", смята Османи.
„След събитията в Косово на 24 септември смятам, че Сърбия трябва да положи усилия да докаже, че не е замесена в тях, защото ако има някаква държавна намеса, това наистина прави невъзможно за нас да участваме в „Отворени Балкани” , защото идеята за инициативата беше преди всичко помирение”, каза в интервю за телевизия Телма Буяр Османи.
На 24 септември в с. Банска, Северно Косово, бе убит един косовски полицай, а в последвалата престрелка загинаха и трима косовски сърби, част от организирана въоръжена група. Доскорошният заместник-председател на най-голямата партия на косовските сърби „Сръбска листа“ Милан Радойчич пое в петък цялата отговорност за събитията, но неговият адвокат Горан Петрониевич подчерта, че Радойчич не носи отговорност, защото по думите му не той, а въоръжените единици на косовската полиция са били незаконно в Северно Косово.
Източник: БТА