На 3 юни по стар стил (15 юни по нов стил) 1862 година доброволците от Първата българска легия получават бойното си кръщение, като влизат в сражение с турския гарнизон в сръбската столица Белград. Създаването на българския въоръжен отряд на сръбска територия се свързва с променилата се обстановка на Балканския полуостров през 1859-1860 г.
Тогава отношенията между Белград и Истанбул навлизат в изпълнена с напрежение фаза. Управляващите среди в сръбската столица организират масивна антитурска пропаганда и започват да се подготвят за военна кампания срещу Османската империя, припомня БНР.
Усложнената международна обстановка на Балканите е умело преценена от Георги Раковски, който през 1860 г. пристига в Белград, за да започне осъществяването на своите идеи за освобождение на България от османска власт.
В сръбската столица големият български патриот започва да издава „Дунавски лебед“ - първия революционен вестник на нашата емиграция.
В Белград Раковски подготвя план за освобождение на българския народ,
според който бъдещото въстание в България трябва да се съгласува с военна кампания на сръбската армия срещу Османската империя. Известният възрожденец предвижда в Сърбия да се формира един отряд от 1000 борци за освобождение, които след началото на войната между Сърбия и Османската империя да навлязат на българска територия.
Те трябва да преминат по билото на Стара планина и да достигнат до старата столица Търново, където със съдействието на предварително учреден местен комитет да освободят града и да обявят създаването на свободна българска държава.
През 1862 г. Раковски изработва устав на Привременно правителство, което според неговите предвиждания трябва да оглави цялата кампания. Той влиза в преговори със сръбските официални власти и получава позволение за организирането на доброволчески отряд, който да бъде съставен от наши сънародници. От страниците на вестник „Дунавски лебед“ изпраща призив към българските родолюбци.
Така през пролетта на 1862 година в сръбската столица се събират около 600 човека, които влизат в състава на Първата българска легия.
Сред тях са Васил Левски, Стефан Караджа, Ильо войвода, Христо Цонев Бръчков, Васил Друмев, Христо Иванов-Големия, Христо Македонски, Димитър Беровски и др. През юни 1862 г. напрежението в Белград между сърби и турци ескалира. На 3 юни (15 юни по нов стил) при една от градските чешми сръбски младеж е убит от турски войници.
Това е използвано като повод от местните сърби да започнат преследване на всички турски войници, които се намират извън гарнизона си, разположен в Белградската крепост. Въоръжените схватки заварват Раковски в разгара на подготовката на въстание за освобождение на България, но той заедно с българските доброволци се включва в сраженията, за да помогне на сърбите. В началото сръбските власти се опитват да спрат конфликта и Раковски получава заповед да се оттегли с бойците си, но сраженията продължават през цялата нощ, като най-драматични са битките при Варош капия и Видин капия.
В тях дейно участие вземат и българските доброволци, показвайки голяма смелост. Георги Раковски и Ильо войвода се затварят в сръбска къща, намираща се до Варош капия и оттам стрелят срещу оттеглящите се турци, а друга група доброволци заедно със сърбите гонят врага до Кале мегдан. Български строители започват с брадви и търнокопи да рушат всеки турски пост.
Сръбските управляващи и чуждите дипломатически представители полагат усилия, в резултат на които боевете са прекратени на 16 юни.
Българските легионери отиват същия ден при Раковски с плененото вражеско оръжие. Една от трофейните саби те препасват на кръста на своя водач, който ги поздравява с думите: „Здравейте младежи“, а те отговарят с: „Ура, ура, да живей България и нейните храбри войници!“
До сутринта на 17 юни ситуацията е спокойна, но турската артилерия от Белградската крепост започва да обстрелва града. Стрелбата продължава четири часа и половина, предизвиквайки сложна дипломатическа криза. В сръбската столица отново избухват сражения, в които се включват и доброволците на Раковски. Според спомените на очевидци, нашият патриот предвожда колоната от българи. Те преминават край пруското консулство в Белград, където са поздравени от пруския генерален консул, а след това и от сръбски войници с приветствието: „Да живей България и българският легион!“
До война между Сърбия и Османската империя не се стига и по настояване на правителството в Белград легията е разпусната.
През 1867 г., когато отношенията между Сърбия и Османската империя отново се влошават и сръбското правителство започва да се готви за бойни действия, се създава Втората българска легия. Формирането на двете легии показва на българските възрожденски дейци, че създаването на център, който да ръководи движението за национално освобождение в други страни и обвързването на целите на нашата национална революция с политиката на другите държави е рисковано. Въпреки това, легиите дават бойно кръщение на голям брой от бъдещите водачи на националноосвободителното ни движение.