Днес Япония отбеляза 3 години от земетресението с магнитуд 9 по скалата на Рихтер, което причини една от най-големите катастрофи в историята на страната. В следствие на труса огромни вълни цунами заляха североизточното крайбрежие на Япония. Стихията отне живота на почти 16 00 души, а повече от 2600 се водят безследно изчезнали.
Приливните вълни, високи на места до 40 метра, разрушиха около 400 000 сгради, пометоха цели квартали и населени места. Излязоха от строя системите за електроснабдяване и охлаждане на АЕЦ "Фукушима-1". Това доведе до разтопяване на ядрено гориво, взривове на водород и радиоактивно замърсяване на околните райони.
В цяла страна днес се състояха траурни церемонии. В тях участваха милиони хора, свели глави във възпоменателна молитва. Основният траурен ритуал се проведе в сградата на националния театър в Токио с участието на император Акихито, императрица Мичико и премиера Шиндзо Абе.
Страната запази минута мълчание точно в 14:46 часа местно време (7:46 часа българско), когато преди три години земетресението удари крайбрежието на префектура Мияги, в североизточната част на главния японски остров Хоншу.
От момента на страшния инцидент до сега ситуацията в авариралата АЕЦ продължава да е сложна, макар че всичките й реактори са в състояние на студено спиране. Главният проблем е изтичането на високорадиоактивна вода.
В резултат на природната стихия и аварията в атомната електроцентрала около 267 000 души са принудени да живеят във временни жилища. В разрушените райони бавно върви изграждане на нови жилища, очаква се процесът да завърши след две години. Местата с висока радиация се прочистват, но властите още не са сигурни кога радиацията ще изчезне напълно премахната. Демонтажът на "Фукушима" ще отнеме около 40 години, прогнозират специалистите.
Един такъв изоставен и забравен град е малкият японски град Намие, който се намира само на 5 км северно от огромния комплекс на атомната електроцентрала „Фукушима I”. В продължение на три години времето тук е спряло. Призрачни къщи и магазинчета са застинали във времето сякаш до преди минути някой е закусвал в ресторанта или пил кафето си в отсрещната сладкарница.
Когато аварията във „Фукушима Даичи“ се случва Намие е на пътя на радиационната вълна и остава безлюден тъй като жителите са евакуирани и сега живеят из цялата страна, надявайки се един ден да се завърнат в домовете си.
В тяхното изгнание те живеят в постоянен страх и тревожност. Страх от това, какво радиацията е причинила на децата им и тревожност, че никога няма да си върнат стария живот обратно.
Трябва да сме сигурни
Аракава Миуки и нейните две малки момчета – пет-годишният Риота и три -годишният Харуто за пореден кът влизат в малка частна болница на около 60 км от града. Момчетата са облечени в болнични пижами, кикотят се със сестрите и не изглеждат разтревожени. Те не влизат в болницата за пръв път. Това се е случвало и преди и за тях не е страшно. Но дали и майка им е спокойна?
Децата за пореден път се подлагат на изследване за радиация.
"След трагедията в Чернобил децата са диагностицирани много години по-късно ", обяснява Миуки. " Моите момчета може да се добре сега, но ако има някакъв риск ние трябва да разберем възможно най-скоро. Правителството ни дава много малко информация", обяснява пред Би Би Си разтревожената майка.
Майката е още по-разтревожена след последните правителствени констатации. От 2011 г. в Япония са изследвани 260 000 деца от префектура Фукушима. Досега са потвърдени 33 случая на рак на щитовидната жлеза и се предполага, за други 42.
Няма връзка
Ако потърсите "рак на щитовидната жлеза Фукушима" в интернет ще откриете огромен брой от страшни и ужасяващи истории, прогнози и предположения, че хиляди деца от Фукушима ще се разболяват от рак рано или късно. Това това наистина ли е причина родители като Миуки да са уплашени и разтревожени?
В медицинския университет във Фукушима професор Сузуки Шиничи прави изследвания с деца от региона. Той е засегнат от постоянни паралел, който се прави между Фукушима и Чернобил.
"Първото нещо, което да се разбере е, че количеството радиация изпуснато от Фукушима Даичи е много по-ниска от тази в Чернобил", обяснява той. "От друга страна, броят на децата във Фукушима, които имам нива радиация над 50 милисиверта в организма си са много малко. С други думи, смята се най-високото ниво на излагане на радиация на децата във Фукушима е 50 милисиверта, което е в пъти по-малко от нивата, на които децата в Чернобил са били изложени.“
Но тогава как професор Сузуки обяснява тези 33 потвърдени случая на рак на щитовидната жлеза, които екипът му е открил?
"В Япония никога не е правено проучване от този мащаб преди аварията", обяснява той. "След като се използва изключително чувствителна техника, за да се проверява за рак на щитовидната жлеза сред всички деца, е неизбежно да не откриете голям брой случаи. Вероятността тези случаи да не са свързани с ядрена катастрофа е голяма."
Професорът е на мнение, че той и екипът му ще трябва да работят в продължение на много години, за да са сигурни, че децата на Фукушима са извън опасност. Въпреки това той и други експерти мислят, че има много малка или дори нулева заболеваемост от рак при децата заради аварията.
Аварията отне всичко
Това обаче не означава, че бедствието в авариралия АЕЦ не е отнела животи. Според данни на правителството, през последните три години повече от 1600 души, евакуирани от заразените райони са починали от причини "свързани с бедствието".
56-годишната Такеда Хидеко е на гробището на няколко километра от градчето Намие. Тя е дошла да се преклони на гроба на баща си. Черният мрамор все още е лъскав и нов. Мъжът, макар и на 80 години бил здрав като камък и всяка сутрин ставал в ранни зори да дои кравите и да работи на полето. Но не и след аварията преди 3 години. Тъй като трябвало да се евакуират изключително бързо семейството оставило цялата ферма. Възрастният мъж се поболял и след 2 години далеч от дома починал.
"Аз обвинявам електрическата компания Тепко за смъртта му", казва тя. "Те му взеха всичко – неговите мечти, надеждата му . Те взеха земята му и пръснаха семейството му далеч от дома. Нищо някога няма да е същото, нищо никога няма да се върне обратно."
Статистика показва, че след аварията във ядрената електроцентрала броят на самоубийствата е скочил драстично.
Госпожа Такеда знае за няколко души от градчето, които са предприели крайната стъпка. "Един мой познат се върна, за да провери дома си. Когато той не се върна, семейството му отиде да го търси. Колата му беше паркирана отвън. Той се бе обесил. Мисля, че се беше предал, той не виждаше бъдеще пред себе си."
Досега никой не е умрял от радиация във Фукушима. Но неспособни да се завърнат по домовете си, пръснати в евакуационни центрове, може би самотни и депресирани, все повече евакуирани хора умират от страх, самоубиват се или просто губят воля за живот.