"Важно е не само какво ядем, а и кога! Ранната закуска и вечеря са по-здравословни от късните. Периодът на нощно гладуване е добре да се удължава чрез ранна вечеря, а не чрез пропускане на закуската!"
Това написа в профила си във Фейсбук проф. Сотир Марчев, доктор на медицинските науки.
Той се позовава на проучване, чиито резултати са обобщени официално от Medscape:
Отвъд хранителните качества на диетата, времето на хранене е важно, като по-късните първо и последно хранене за деня са свързани с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания (ССЗ), особено при жените, показват резултатите от голямо проспективно проучване.
Проучването включва 103 389 участници, средна изходна възраст 42,6 години и 79% жени, които са били доброволци в продължаващото NutriNet-Santé, кохортно проучване, стартирано във Франция, за да разбере по-добре връзката между храненето и здравето.
Участниците са попълвали въпросници, които в допълнение към данните за социално-демографските данни, начина на живот и физическата активност предоставиха информация за това кога са консумирани храни и напитки през всеки ден, и те сами докладвали големи здравни събития, включително ССЗ.
Изследователите оценяват връзките между времето на първото хранене за деня (преди 8 сутринта, 8-9 сутринта, след 9 часа сутринта) и последното хранене (преди 20:00, 20 - 21 ч. вечерта, след 21:00), броя на храненията и продължителността нощно гладуване (12 часа или по-малко, 12-13 часа, повече от 13 часа) и риска от ССЗ, контролирайки голям брой потенциални объркващи фактори, сред които възраст, пол, образование, доход, тютюнопушене и ниво на физическа активност .
По време на средно проследяване от 7,2 години са установени 2036 случая на някакво ССЗ, 988 случая на мозъчно-съдова болест (инсулт, преходна исхемична атака) и 1071 случая на коронарни сърдечни заболявания (инфаркт на миокарда, ангина пекторис, остър коронарен синдром, ангиопластика).
Всеки допълнителен час, забавящ времето на първото хранене за деня, се свързва с по-висок риск за някакво ССЗ (коефициент на риск [HR], 1,06; 95% CI, 1,01-1,12; P = ,02), като връзката е по-силна в жените, отколкото при мъжете.
Всеки допълнителен час при забавяне на времето на последното хранене се свързва с повишен риск от мозъчно-съдова болест; тук последното хранене след 21:00 часа е свързано с 28% по-висок риск от хранене преди 20:00 часа (HR, 1,28; 95% CI, 1,05-1,55; P <.01>
Няма връзка между броя на случаите на хранене и общо ССЗ или мозъчно-съдовата болест, както и връзка между времето на хранене или броя на случаите на хранене и риска от коронарна болест на сърцето.
Всеки час увеличение на нощното гладуване се свързва със 7% по-нисък риск от мозъчно-съдова болест (HR, 0,93; 95% CI, 0,87-0,99; P = ,02), но не и с риска от каквото и да било ССЗ или коронарна болест на сърцето.
„Нашите резултати предполагат потенциална полза от възприемането на модели на по-ранно хранене и съчетаването на по-дълъг период на гладуване през нощта с ранно последно хранене, вместо пропускане на закуска, за превенция на ССЗ“, пишат авторите.
Проучването е проведено от Anna Palomar-Cros, Барселонски институт за глобално здраве и Департамент по експериментални и здравни науки, Universitat Pompeu Fabra, Барселона, Испания, и колеги. То бе публикувано онлайн на 14 декември 2023 г. в Nature Communications.