Лека нафтлетика

Бегъл преглед на специализираната преса от последните няколко години лесно може да предизвика недоумение. Съвременните дизелови автомобили почти не отстъпват по експлоатационни характеристики на бензиновите си алтернативи. Днешните "нафтови печки" покриват всички изисквания за екологичност. Наред с това по параметри като динамика и максимална скорост безпроблемно съперничат на бензиновите модели. Да не повярва човек, че само допреди десетина години същата тази специализирана преса изказваше сериозни съмнения относно бъдещето на дизеловите двигатели. В края на 80-те началото на 90-те години на миналия век нововъведените норми за ограничаване на вредните емисии на практика обезсмисляха поризводството на димящите, шумни и тромави дизелаци, чието единствено предимство бе ниският разход на по-евтино гориво.

Големите производители обаче не се отказаха от нафтата и вложиха огромни средства в усъвършенстването на дизеловите двигатели, за да се стигне до там, че да ги използват с успех в... спорта. През 1998 г. BMW 320d спечели 24-те часа на Нюрнбургринг. Но ако за края на 90-те подобно постижение изглежда някак логично, използването на потенциала на дизела за състезателни нужди цели двадесет години по-рано звучи почти сензационно. Именно тогава обаче се ражда първият сериен автомобил, задвижван с нафта, чиято максимална скорост надхвърля 200 км/ч. Негов създател е Феручо Ковини, който експериментира с монтирането на дизелови двигатели в спортни купета от средата на 70-те.

През 1976 г. италианският инженер показва прототипа Metash на автосалона в Женева. Ковини конструира спортиста за собствено удоволствие без да има идеята за организирано производство. Две години по-късно обаче Феручо и брат му Анджело решават да основат компания, специализирана в развоя и изработката на дребни серии спортни автомобили. Първият им проект е Covini T44 Soleado, представен на автосалона Торино ''78. Всъдеходът с каросерия от модулни елементи, базиран на компоненти от FIAT и задвижван от турбодизел VM, предизвиква интереса на някои големи производители, които откупуват патента за конструкцията. Това дава свобода на Ковини да се съсредоточи върху работата си над спортно купе с дизелов мотор, което да стане първият подобен автомобил, преминал границата от 200 км/ч. Само след година бял свят вижда B24 Turbocooler - двуместна бегачка с каросерия от алуминий и 2.4-литров турбодизелак с междинен охладител. Концепцията е уникална за лек автомобил от онези години и Феручо благоразумно изчаква известно време преди да покаже спортиста пред публика, което използва за усъвършенстването му. Covini B24 Sirio Turbocooler дебютира официално на автосалона в Женева през 1981 г. като първия сериен дизелов автомобил, чиято максимална скорост надхвърля 200 км/ч. Резултатът е регистриран след тестове на пистата "Монца". Още през следващата 1982 г. Covini взема участие в Рали "Монте Карло" и макар да не отчита особен успех, окочнателно приковава вниманието на специалистите.

Феручо Ковини остава верен на дизеловата концепция и през следващите години. През 1985 той представя шикозения спортен седан T40 Turboboost, оборудван с 3.5-литров турбодизел с мощност 225 к.с., чиято максимална скорост надхвърля 235 км/ч. През 90-те години новите технологии дават неочаквано широко поле за изява на италианеца. Една след друга следват Covini C36 Turbotronic (1998, шестцилиндров 3.8-литров двигател от новия собственик на VM Motori di Cento Detroit Diesel, 313 к.с., 300 км/ч), Covini C39 и куп прототипи. Последната фантастична разработка на Феручо Ковини е шестколесният C6W, който може да се екипира с двигател по желание на клиента.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]