Тръмп не иска китайски автомобили, но няма нищо против „китайските“ заводи в САЩ

Последните изявления от Вашингтон сочат интересна, макар и условна, отвореност към преките чуждестранни инвестиции, като Тръмп дава сигнал, че китайските автомобилни производители биха били добре дошли да създадат заводи на американска територия, при условие че тези съоръжения използват местна работна ръка. Правейки паралели със стратегията, разработена от японските производители преди десетилетия, политическите фигури подчертават, че създаването на работни места и локализираното икономическо присъствие надделяват над националния произход на корпоративния логотип.

Въпреки това, това условно приветстване на местните сглобяващи линии поставя строга правна и регулаторна граница спрямо вноса на готови автомобили. Готовите продукти, изпратени директно от китайски пристанища или преминаващи през северноамериканските търговски коридори през Мексико, остават строго изключени от местните дистрибуторски канали. Тази защитна бариера е предназначена да предотврати претоварването на местните автосалони от евтина чуждестранна конкуренция, като запазва пазарния дял на традиционните местни производители и същевременно насочва всяка потенциална азиатска индустриална експанзия изцяло към инвестиции във физически обекти на американска територия.

Тази тънка граница между приемливи местни инвестиции и ограничени чуждестранни вериги за доставки е поставила традиционните автомобилни производители в интензивен регулаторен кръстосан огън. Министерството на транспорта наскоро засили натиска върху местните производители, като изпрати остро писмо от министъра на транспорта Шон П. Дафи до ръководството на Ford относно продължаващите технологични партньорства с китайски марки. Критиката е насочена пряко към лицензираните рамки за производство на батерии, използващи технологии от фирми като CATL в местни съоръжения, както и към структурни съвместни предприятия и обсъждания относно веригите за доставки, обхващащи европейските операции и снабдяването с компоненти.

Докато традиционните производители защитават стратегиите си като жизненоважни инвестиции в местния промишлен капацитет и създаването на работни места, федералните регулатори поставят твърда граница срещу взаимосвързаности, които задълбочават стратегическите зависимости. Докато дипломатически делегации на високо равнище се подготвят за решаващи срещи на върха в столицата на страната, местният автомобилен сектор се озовава във все по-сложен лабиринт от протекционистки разпоредби, икономически национализъм и неумолимото преследване на технологична конкурентоспособност.