Баба Яга

Надали са много автомобилистите, които поне веднъж в живота си да не са изпитвали сатанинско желание да извият врата на онзи, който е изобретил радарите за контрол на скоростта по пътищата. Уви, от четири години това е невъзможно. През 1999 г. в Холадния почина Морис Гатсонидес, създател на първото практически приложено средство за отчитане на скоростта и санкциониране на водачи, които не спазват ограниченията. Какво общо има това с рубриката "Мания" ли? Освен очевидно способен изобретател Гатсонидес конструира един от малкото холандски спортни автомобили и е... един от най-известните холандски рали пилоти на всички времена. Звучи парадоксално, но днес основаната от този човек компания произвежда висококачествени уреди за засичане на скоростта по пътищата, които изнася в 40 страни по света.
Морис Гатсонидес се ражда през 1911 г. в тогавашната холандска колония Индонезия и през 30-те години работи като борден инженер за авиокомпанията KLM. От тогава датират и първите му опити като автомобилен състезател. Втората световна война го заварва увлечен по двигателостроенето и тази му любов осигурява прехраната на семейството. Гатсонидес монтира газови генератори на автомобили, трактори и общо взето всичко, което разполага с колела. След Войната Морис се връща към отколешната си страст и бързо става най-обещаващият състезател в Холандия. Участва в различни ралита със собствен автомобил, използващ възли и агрегати от Ford. Нарича го Gatford като събирателно от фамилията си и името на американската компания. Гатсонидес постига известни успехи със същата бегачка още през 1939 и 1940 г. Истинският му триумф обаче тепърва предстои. През 1953 г. холандецът побеждава в "Рали Монте Карло", печели и доста други ралита до края на кариерата си през 1968 г.

В тежките следвоенни години Гатсонидес обаче има други смели планове. През 1948 г. на автосалона в Амстердам е показан Gatso 4000 Roadster, констриуран изцяло на холандска земя. С удивително грозната открита бегачка Морис възнамерява да вкара родината си в елитния клуб на производителите на автомобили от клас GT. За целта според него му е нужна максимално ниска цена, надеждна механика и малко късмет. Gatso 4000 Roadster се оборудва с двигател и трансмисия от Mercury, но всичко останало по конструкцията е дело на Гатсонидес. Той преработва основно V-образния американски осмак, като заменя главата с алуминиева, полира горивните камери и монтира два карбуратора с по две дроселни клапи. Така съумява да увеличи старандртните 100 к.с. на 3.9-литровия мотор до 120, а срещу допълнително заплащане - и до 175 к.с. Така максималната скорост на триоката холандска Баба Яга достига 160 км/ч за "базовата" модификация и 180 за форсирания вариант.

Макар да плаши с еднакъв успех малките деца и котките по улицата, Gatso 4000 Roadster намира клиенти. От Съединените щати постъпват поръчки за над 200 коли, което се оказва непосилно количество и скоро Гатсонидес замразява проекта си поради липса на средства. От произведените общо две бройки само една намира нов собственик. Това е олимпийският шампион по бобслей от Сен Мориц Феликс Ендрих. За съжаление швейцарецът не успява да се порадва - ако това изобщо е възможно при подобна външност - на новата си придобивка дълго. Още в края на същата 1948 г. Ендрих загива, след като шейната му се обръща по време на състезание.Самият Гатсонидес набързо се отказва от идеята си да произвежда собствени спортни коли и се ориентира към ограничаването на скоростта на такива.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]