За разлика от пивоварството и производството на шоколад, автомобилостроенето никога не се е смятало за индустриална традиция на Белгия. Родината на Еркюл Поаро обаче има удивително богато наследство. Достатъчно е да се припомнят марките Minerva и Metallurgique, които в началото на миналия век са сравнявани основателно с Rolls Royce и Hispano-Suiza. В историческите справочници обаче често се говори за Голямата белгийска тройка. Допълва я една марка, която за жалост последва съдбата на прочутите си "землячки". Формално Imperia съществува от 1904 до 1958 г., но в действителност Втората световна война и икономическата криза я унищожават по подобие на Minerva и Metallurgique значително по-рано.
Основател на компанията с монархическо име е Адрен Пиедбьоф, чийто предишен опит в конкурентната Metallurgique го окуражава да започне собствено производство в Лиеж. Първите автомобили с марката Piedboeuf са доста модерни за онези години возила. Моделът 24/OSCV например се екипира с четирицилиндров 4.9-литров двигател, бобинно запалване и четиристепенна скоростна кутия. Клиентела на новата марка обаче са предимно приятели и родственици на Пиедбьоф.
През 1908 г. конструкторът решава да премести цеховете на предприятието си от Лиеж в Несонво, където купува помещенията на бившата Pieper. Именно там започва сглобяването на цели три нови модела - вече под името Imperia. Те са разработени от германския инженер Паул Хенце, прочул се по-късно като създател на спортната легенда Simson Supra. Трите автомобила имат обозначения 16/20, 24/30 и 50/60 СV в съответствие с фискалната им мощност. Оборудват се с двигатели с работен обем съответно 3.0, 4.9 и 9.9 литра.
Гамата от престижни и скъпи модели скоро е допълнена и от скромния 12СV с 1 764-кубиков мотор, обедиден в блок със скоростната кутия. За времето си тази концепция е повече от необичайна. През 1909 г. остарелият 24/30 СV пък е заменен от модерния 28 СV с карданно предаване. Продажбите вървят добре и само година по-късно Imperia става собственик на Springuel, с което настъпва промяна в името на марката. Нейните коли вече се продават под названието Imperia-Springuel. За най-успешен автомобил от тази години единодушно се сочи 28/35 СV от 1914-а с елегантна заострена радиаторна решетка. Междувременно Imperia продава с успех в Испания и спортните 15/22 и 20/26 СV под името Abadal.
По време на Първата световна война Imperia прекратява производството си. За разлика от много други автомобилни фирми, белгийската компания не се ориентира към военна продукция, което в крайна сметка коства и фалита й. След войната марката става собственост на известния конструктор и предприемач Матю ван Роген. Въпреки вливането на свежи капитали обаче темповете на производство постоянно спадат в периода от 1919 до 1923 г. са продадени едва 200 коли под марката Imperia-Abadal. Известно раздвижване предизвикват нов 8-цилиндров модел на компанията с 5 630-кубиков двигател с горен разпределителен вал и доста по-скромен спортен автомобил с трилитров чецирицилиндров мотор, достигащ скорост от 145 км/ч, но интересът на купувачите е мимолетен. Главен виновник за слабите продажби са високите цени на тези луксозни возила. Ръководството на фирмата разбира това и през 1924 г. на пазара пуска скромният Imperia Tilli с 1 100-кубиково четирицилиндрово безклапаново двигателче, който предизвиква фурор. Година по-късно мощността му е повишена, променено е и името на модела, който е наречен 11/22 СV.
Imperia Tilli помага на компанията да стъпи на крака и постепенно да разшири гамата си. През 1927 г. е представен шестцилиндров модел с 1 624-кубиков двигател, а след още три години - и негова спортна модификация. Super Sport се екипира с три карбуратора, а в състезателния си вариант разполага с по един на всеки от шестте цилиндъра. Въпреки стабилизирането на Imperia конкуренцията на пазара се изостря постоянно и белгийската марка трудно наваксва пропуснатото. Финансовите проблеми я карат да се откаже от производството на собствени модели и да започне да сглобява по лиценз. От 1934 г. под името Imperia се продават германските Adler и Triumf, а две години по-късно марката сменя собственика си. Тя влиза в състава на Minerva.
През Втората световна война производствените мощности на белгийската компания са окупирани и използвани за военни нужди. Разработката на автомобили е преустановена и в крайна сметка не започва никога повече. След Войната Minerva-Imperia опитва да сглобавя старите модели на Adler, както и други лицензни автомобили, но никога не се връща към собствено производство.
Димитъръ ДИМИТРОВЪ
[email protected]
31 Юли, 2004 13:53 835 0
Imperia
Поставете оценка:
Оценка от 0 гласа.
Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА