Arrol-Johnston Arrol-Aster

Едни от най-прочутите черти на шотландския характер са патриотизмът и жаждата за независимост. За жалост, историята на "Високата земя" невинаги е била благосклонна към този непокорен народ. Въпреки нерадостното си минало, шотландците все успяват да намерят поводи за национална гордост. Точно такъв е случаят с марката Arrol-Johnston, за която днес си спомнят малцина специалисти по автомобилна история. На останалите експерти шотландците обичат да задават два въпроса: кой е първият автомобил, "стъпил" на Антарктида, и кому принадлежи победата в първото Tourist Trophy на остров Ман. Ако отговорът на първото питане се ражда по логически път, то по второто съществуват остри спорове. Всеки англичанин би се заклел, че през 1906 г. легендарното състезание Isle of Man е спечелено от Rolls-Royce. И би сгрешил. Защото в този старт "Духът на екстаза" остава втори.

Автомобилната гордост на Шотландия се пръква през далечната 1895 г. - доста преди повечето британски марки. Основатели на компанията са прочутият инженер Сър Уилям Арол и локомотивният конструктор Джордж Джонстън, които разработват първия си автомобил още от края на 80-те години на 19 в. След неуспешен опит да създаде трамвай, задвижван от парен двигател, Джонстън насочва интереса си към моторите с вътрешно горене. Подходът на шотландеца, както може да се предположи обаче, е твърде нетрадиционен и в абсолютен разрез с класическата схема на Готлиб Даймлер и Карл Бенц. Той констуира уникален агрегат със срещуположно работещи бутала, всяка двойка от които си поделя... обща горивна камера. Принципът на работа на този мотор и до днес хвърля в недоумение дори обръгнали на всякакви чудесии инженери. Клапаните се задвижват от един единствен разпределителен вал, опериращ посредством маховици.

През 1895 г. Арол и Джонстън започват да монтират двигателя на изключително леко шаси, което наричат Dogcart. Масата на автомобила е толкова ниска, че позволява возилото да бъде теглено от пони или дори по-едро куче, на което дължи и името си. Моделът се оказва толкова сполучлив, че производството му продължава до 1906 г. Междувременно обаче двамата инженери продължават работата си над по-масивни автомобили, първият от които се ражда през 1905 г. 12/15НР се екипира с 3 023-кубиков двигател, разработен на същия опозитен принцип. Същата година започват продажбите и на още по-мощна модификация с работен обем 3 795 см3. Именно този Arrol-Johnston побеждава Rolls-Royce в първата надпревара на остров Ман.Компанията обаче не се ограничава с производството на уникалния боксерен двигател. Скоро са разработени по-конвенционални четирицилиндрови редови агрегати с обем 4 654 и 8 832 см3, които в крайна сметка изместват трудния за поддръжка опозитен мотор през 1909 г. По същото време работа в Arrol-Johnston започва Т.К. Пълингър, бивш инженер на Darracq и Humber. Той разработва съвършено нов компактен двигател с работен обем 2 835 см3, монтиран на модела 15.9НР. Автомобилът разполага със спирачки на всички колела, като ръчната действа на задния мост, а крачната - на предния. Arrol-Johnston и Crossley са първите британския марки, въвели тази противоречива система, при която неопитен водач лесно може да загуби контрол над колата и да я завърти.

Модел след модел се нижат в цеховете на компатнията в Пейзли, докато през 1913 г. не е взето решение производствените мощности да бъдат преместени в Дафрайз. Новото предприятие приема и външни поръчки, сред които са 50 електромобила, изработени за Edison.

Първата световна война заварва Arrol-Johnston неподготвена. Компанията практически бездейства до 1918 г., когато представя модела Victory с 2 651-кубиков двигател. Той се оказва пълен провал и шотландците са принудени да възобновят производството на предвоенния 15.9НР. Дребните серии и слабите продажби не дават особена свобода за развойна дейност и затова нов модел е разработен чак през 1925 г. 3 290-кубиковият Empire е конструиран специално за експлоатация в колониите на Великобритания, но също не помага много за финансовото стабилизиране на Arrol-Johnston. През 1927 г. компанията се слива с Aster, производител на двигатели с втулкови клапани. Новата фирма успява да се задържи на пазара до 1929 г., благодарение на своя Arrol-Aster 70НР с осемцилиндров редови двигател с работен обем 3 292 см3, но скоро обявява фалит.Освен като повод за национална гордост на шотландците, Arrol-Johnston остава в историята като производител на първия автомобил, използван в Антарктида. Специално подготвен 12/15НР участва в експедицията на лейтенант Ърнест Шакълтън през 1907/1908 г. Двуместният кабриолет (!) с открито багажно отделение е оборудван с дървени ски на предните колела и гъсенични вериги на двата задни моста. Както се оказва по-късно, ските са абсолютно безполезни, защото затъват в по-фин сняг и правят автомобила неуправляем.

Димитър ДИМИТРОВ
[email protected]