Aerocar

Световната икономическа криза със сигурност ще охлади ентусиазма на изобретателите, които само допреди две-три години се кълняха в летящото бъдеще на автомобила. Разработките, които го предсказваха на практика, тъй или иначе се брояха на пръстите на едната ръка. Сега обаче всички мечтатели, вложили милиони в проектите си за хвърчащи коли, ще трябва да върнат газта. Автомобилостроенето не просто не се цели към небесата. Въпросът опира до оставането му на земята.

Историята обаче помни и друг подобен случай, когато условията да се мечтае за въздушни магистрали съвсем не са били по-добри. Вярно - в следвоенна Америка устрем не липсва. Технологиите обаче са твърде далеч от сегашните си постижения. Въпреки това единственият функциониращ на практика летящ автомобил, създаден до момента, се пръква на бял свят през 1946 г. Тогава Мълтън Тейлър от Лонгвю, щата Вашингтон, среща изобретателя Робърт Фултън - автор на проект за хвърчаща кола. Тейлър харесва неговата идея за крила, които могат да се демонтират, превръщайки фюзелажа в купе на автомобил, но стига до извода, че би било по-практично те просто да се сгъват и да се транспортират с ремарке. Започва работа по собствен прототип с името Aerocar и три години по-късно го завършва.

Летящата кола на Тейлър се превръща в самолет за около пет минути. Операцията се извършва от един човек, който трябва да разгъне крилата и да монтира опашката. Задвижващият пропелер се свързва с вал, скрит зад регистрационната табела. Тристепенната механична трансмисия, която иначе предава въртящия момент към предните колела, се изключва на нулева и това е всичко - Aerocar може да полети. Мощността на четирицилиндровия двигател Lycoming от 160 к.с. е предостатъчна за 96 км/ч по земя и 177 км/ч във въздуха.

Мълтън Тейлър получава сертификат за годността на изобретението си през 1954 г. Американецът дори подписва договор с Ling-Temco-Vought за серийно производство с условието да набере минимум 500 поръчки. Възможността да се носят не само по американските магистрали, а и над тях, обаче допада на едва половината от нужните клиенти и плановете набързо са изоставени. Изработени са едва 6 бройки, от които днес само една е в пълна изправност.

Мечтателите обаче нямат причина да униват нито заради провала на Aerocar, нито заради кризата. Всеки с достатъчно ентусиазъм и най-вече средства може да си купи третия поред екземпляр на единствения летящ автомобил в историята. Продава го семейство Карл и Мерилин Фелинг от Колорадо, които го притежават от 1981 г. На него е летял братът на Фидел Кастро и настоящ лидер на Куба Раул, а радиостанция от Портланд го е ползвала, за да предава репортажи за състоянието на трафика. Проблемът е, че Aerocar № 3 се предлага за $3.5 млн., а е хвърчал за последно през 1977-а.