Англия и светът на скоростта

Разхождайки се по улиците на Манчестър, човек се радва на разнообразието. Прекрасна архитектура, съчетание на класическото и модерното. Но в тази страна думи като Остров Ман, Формула 1, Мото ГП и подобни звучат някак си по друг начин. Все пак англичаните са едни от пионерите на спорта и до ден днешен почти всички хора се интересуват от света на скоростта, който все още е на висока почит.

С подобни мисли навлизам в Музея на науката и индустрията, където ме чака интересен ден и потапяне в света на технологията. Пристигам сравнително рано, което ми дава шанс да разгледам различни изложби. Голяма част от тях са от света на роботиката. Правят ми впечатление интересни изложения, като работещо копие на Марс Роувър, който вмомента е на Марс. Убивам време с разговор с един от работещите инженери, който ми обяснява как действат навигационните камери на машината. Разглеждам още колекции от андроиди, които наподобяват невероятно много човешкото тяло и куп други интересни неща. Разбира се, това е само началото.

Отправям се към сградата, където през седмицата се намира екипа на Bloodhound, които са си поставили невероятната цел скоро да разбият на пух и прах световния рекорд за скорост на 4 колела, който вмомента стои на 1228 км/ч. Англичаните са си поставили амбициозната цел от цели 1600 км/ч! Това число има и символично значение, защото това ще е, надявам се, първият автомобил надминал границата от 1000 мили в час.

Преди обаче да погледна автомобила, още на входа ме чака една страхотна изненада. Пред мен е мотоциклетът, който Джон Макгинес направи победител на Остров Ман през 2007 година. Хонда CBR 1000 изглежда невероятно в тъмните състезателни цветове. image007Припомням си трудното състезание от преди 2 години как всеки един елемент на тази машина е бил натоварен до максимум. Напрежението на ТТ Ман е толкова голямо, че всяка една гайка е допълнително завързана, защото неизправност при висока скорост в по-голямата част от случайте значи смъртна опасност.

По надолу ме чакат още приятни изненади. Разглеждам почти 100 годишни мотоциклети на Роял Ръби. Това е известна на тукашните почитателите на ретро мотоциклети марка, която е отворила врати през 1904. Изложеният им мотоциклет е модел от 1917 и е бил част от руската армия.

Радвам се още и на състезател ДОТ мотоциклет. Тази компания навлиза в състезателния свят през 1905 и малко по-късно записва международни успехи с пилоти като Бил Бароу и Ерик Адкок. Пред мен е техен състезателен мотор от 1955, задвижван от двутактов 200 кубиков двигател, модифициран с цилиндър на Пиърсън. Странно ми е, когато се замисля, че тази машина е струвала около 130 паунда преди половин век.

Малко по-късно виждам и един класически спидуей мотоциклет. Уеслейк е компания, основана още през 1920 като производител на карбуратори. След Втората световна война те се занимават с производство и модифициране на двигатели. През 1975 техен двигател се качва на спидуей рамата на Дон Годън, което дава формулата за много успешен мотоциклет в световните надпревари и обща история с имена като Питър Колинс.

Радвам се и на много изложени триколесни мотоциклети. Тези концепции винаги са представлявали интерес за мен и с с удоволствие разглеждам експонати от 50-те години. Една от интересните машини е Синклер C5. След огромен успех в бизнеса, през 1983 Сър Олив Синклер сформира едноименната компания, която влага 12 милиона британски лири за изследване в областта на електрически автомобили.

Лотус са отговорни за повечето прототипи, а Хуувър произвеждат модела С5 за масовите продажби. Комбинацията от електрически двигател и хипер иновативни спойлери от композит на пластмата ми се виждат странни, но все пак, показват възможна стъпка към бъдещето.

За финал поглеждам и нещо за истински ценители. Историята на Чарлс Ройз и Хенри Ройс винаги е звучала интересно. Те се срещнали в Мидланд Хотел в Манчестър през 1904 и достигнали споразумение да щурмуват пазара и да продават своите автомобили под името „Ролз Ройс". Първата бройка са били 20 автомобила, всеки по 10 конски сили. Тогава обаче едва 17 видели бял свят и на всичкото отгоре се продали ужасно бавно. Самият Ройс е смятал, че са прекалено скъпи при тогавашна цена от над 215 паунда.

Пред мен е един от първите Ролз Ройси, построен през 1905 в Хълм, Манчестър. Той е дванадесетия автомобил произведен от тази серия. Оригинално е имал каросерия за четирима души и е бил използван от самия Ройз. По-късно колата бива каране от известния състезател Сър Малкълм Кампбел в състезанието от Лондон до Брайтън.

На излизане си мисля колко обогатяващи са такива изложения. Те не просто помагат да се запазят класиките на миналото, но и вдъхновяват хората да разбират спорта по-добре и да доближават погледа си до този на специалиста.