Изложбеният фантом

Не са много производителите на автомобини аксесоари, положили толкова усилия за успешното представяне на свой продукт, колкото Wolfrace. През 1983 г. британската фирма за джанти дефилира на Парижкия автосалон с уникален шестколесен болид, чието единствено предназначение е да промотира по подобаващ начин новата гама от колела за... Austin Metro. Wolfrace Sonic често се сочи за едно от най-удивителните возила на всички времена и въпреки това за него се знае относително малко. Известно е, че колата е изработена в два екземпляра - черен и червен. Двуместният автомобил се задвижва от два двигателя, всеки от които се грижи за съответното колело отзад. Сумарната мощност на V-образните осемцилиндрови мотори от Range Rover достига 500 к.с., макар някои източници да споменават 350 коня за всеки от тях. Работата им се координира от компютър, който коригира оборотите на всеки осем секунди и така осигурява равномерно подаване на въртящия момент.

Благодарение на четирите си управляеми колела Wolfrace Sonic притежава завидна за размерите си повратливост. Макар да не е тестван официално от нито един представител на пресата или друг специалист, повечето теоретични изчисления определят границата от 300 км/ч за напълно постижима като максимална скорост. По данни на производителя плексигласовата каросерия, монтирана на пространствена рама от стоманени профили, притежава отличен коефициент на въздушно съпротивление в рамките на Сх=0.30.

Wolfrace Sonic се появява за последен път пред публика по време на откриването на Гран при на Великобритания през 1984 г., когато обира овациите на публиката и специалистите. Въпреки успеха и заслуженото място в енциклопедиите, следите на уникалния автомобил са изгубени напълно. Компанията производител и досега бере плодовете от зашеметяващия ефект, който возилото предизвиква в началото на 80-те. Благодарение на него Wolfrace се превръща в един от най-известните производители на джанти на Острова. В официалния уебсайт Sonic услужливо се споменава като част от богатата история на фирмата, но сведения за съдбата му са спестени. За съществуването му напомнят само ограничен брой апокрифни снимки в Интернет и някои по-тясно специализирани енциклопедии.