MZ

Двете букви, изписани върху резервоара на мотоциклет, са абривиатура на народното предприятие от бившата ГДР Motorradwerk Zschopau. Без съмнение, по времето на соца да караш емзетка беше едно от най-престижните и достъпни адреналинови вълнения.

В производството на мотоциклети в саксонския град се коренят стари традиции. След Втората световна война популярността на Шопау достига такива размери, че селището вече неофициалното се нарича “град на мотоциклетите“. Първото двуколесно транспортно средство (велосипед с двигател) излиза от фабриката през 1921 г. с марка DKW. Тази търговска емблема в следващите години се прославя като доста надеждна. По-късно под същата абвиатура започват да се продават и автомобили с двутактови мотори. В бившите цехове на фирмата след Войната конвейерните линии се пускат отново през 1950 г. Производствената програма е определена от останалите в завода 1686 полусглобени бройки DKW от предвоенния модел RT-125. Това е опростен лек мотоциклет с едноцилиндров двутактов двигател с обем 123 см3. Двуколесното е със завидни достойнства. Теглото му не превишава 66 кг. Разходът му на гориво е 2.2 л на 100 км. С времето моделът постоянно претърпява модернизации. През 1953 г. мотоциклетът вече е с предна телескопична вилка и телескопични амортисьори на задното окачване (сн.1). Едно от най-качествените обновления е изцяло закритото верижно предаване. Повишаването на мощността на двигателя и другите модернизации водят до увеличение на теглото на модела до 88 кг. Това обаче не пречи на мотоциклета да развива 80 км/ч дори и с двама пътници (довоенният модел е едноместен).

По това време мотоциклетите, произвеждани в Шопау, се наричат IFA. Чак през втората половина на 50-те години на миналия век след реорганизацията на автомобилното производство двуколесните започват да носят името MZ. След модела 125 се усвоява и работата върху мотоциклети и в по-висок клас - 175 см3 и 250 см3. Двигателите остават същите – едноцилиндрови и двутактови.

На конвейера се качва интересен и необикновен модел - BK-350 (Сн. 2). Мотоциклетът е с опозитен двутактен двуцилиндров мотор, задвижването се осъществява посредством карданен вал. Предназначен е за експлоатация с кош – супермодерно возило в следвоенна ГДР. Сред достойнствата му е ниско разположен център на тежестта, способстващ за добрата управляемост. Моделите с тази особеност обаче, се произвеждат съвсем кратко. След това BK-350 се запомня само като куриозен момент в историята на MZ.

Заводът на MZ се специализира в производството на едноцилиндрови двутактови двигатели с доста ортодоксална конструкция. Германската точност и отличното качество на изработка позволяват на возилата да притежават забележителни показатели в своя клас. Така, още през 1970 г. MZ-250 разполага с мощност 14 kw и развива скорост до 130 км/ч. Комфортът се осигурява от пружинното окачване на рамата и от окачването на колелата, комплектовано с дългоходни хидравлични амортисьори с прецизно подбрани пружини. В края на 50-те години на миналия век в Европа идва модата на махаловата вилка и MZ с удоволствие я възприема (Сн. 3). Но тъй като всяко модерно течение е преходно, още в края на 60-те MZ се връща към традиционната телескопична вилка.

Разказвайки за тази марка, еретично ще бъде да не се отдели подобаващо внимание на спортните успехи на фирмата. След завъртането на последната гайка на следвоенното обновление, конструкторите веднага обръщат поглед към спорта. В първата половина на 50-те години на ХХ век се създава и спортно подразделение към фирмата. Първите медали печели марката IFA. Зрителите на Гран При в Чехословакия през 1952 г. стават свидетели на голямата победа на трасето в Брно. Чехът Петрушчка обира лаврите с IFA в клас 125 см3. За скоростните качества на 125-ицата в захлас може да разказва и забележителният чешки състезател Франтишек Счастни, който завоюва пето място в Гран При на Швеция през 1961 г. със същия модел.Спортните модели MZ с двутактови двигатели и водно охлаждане през 60-те години на миналия век нямат конкурент.

Едноцилиндровият мотоциклет “петдесетка“ с осемстепенна предавателна кутия достига през 1962 г. скорост от 140 км/ч, а пет години по-късно трицилиндровата 125-ца развива 185 км/ч. В същото време двуцилиндровата 250-ка отмерва на скоростомера 230 км/ч. При такива параметри не е за учудване, че MZ са били състезателните возила на такива известни пилоти като Г.Хокинг, Д. Уудман, A. Шепърд, С. Грасети. Фирменият състезател MZ Х. Роснър в световния шампионат през 1966 г. заема пето място в клас 250 см3, следвайки в класацията дв мотора Honda и два Yamaha. Мотоциклетите MZ удържат победата в тринадесет състезания Гран При. През 1973 г. фирмата преустановява участията си в спортните ралита – невъзможно е да е издържа конкуренцията на японците. Фирмата се “прехвърля“ в производството на мотоциклети от клас “ендуро“ и постига сериозни успехи в шестдневните надпревари.

След обединяването на “двете“ Германии компанията, естествено, престава да бъде “народна“ и променя името си. Новото фирмено име е MuZ. Специализира се в производството на ограничени серии мощни мотоциклети с японски или австрийски двигатели. Не след дълго ръководството на компанията маха от названието нелепата буква U и започва самостоятелно производство на съвременни агрегати, в това число и двутактови.