От Cord до Ford

Септемврийският брой на списание "Motor Trend" от 1950 г. подкупва читателите с три основни теми. Едната е тест на новия Chevrolet Bel Air, втората представя няколко поръчкови модела, а с последната и най-интересна се обявява дизайнерски конкурс за возило на базата на Ford Anglia. Чертежи на непознатия в Америка британски автомобил са отпечатани на вътрешната корица на изданието, а на заден фон се чете "Ти също можеш да бъдеш дизайнер!" Според правилата участниците трябва да конструират практично, функционално и най-вече изпълнимо купе за шаси, подарено от Ford Motor Company.

Няколко броя по-късно издателите на списанието, което тъкмо е навършило една година, признават, че при стоварването от кораба обещаният Ford Anglia е паднал по таван. Покривът му е смазан, но повреди по шасито няма. Това налага промени в правилата, според които бъдещите проекти трябва да са за открита каросерия. Авторът на печелившите планове получава за себе си шасито и награда от $500. Малко допълнение обаче го задължава да отстъпи на Ford правата върху дизайна.

Тогавашният главен редактор на "Motor Trend" Уолт Уорън си спомня, че противно на очакванията откликът сред читателите бил направо зашеметяващ. Само за няколко месеца са получени хиляди предложения, но журито, съставено от Уорън, главния редактор на "Лос Анджелис Таймс" Лин Роджърс и легендарния конструктор на коли за Инди кар Франк Къртис, единодушно определя за победител Винс Гарднър.

Младият дизайнер от Минесота, който печели конкурса, не е случаен участник. Кариерата на Гарднър започва далеч преди Втората световна война, когато е още ученик в гимназията. Създадената от него реплика на карета от времето на Наполеон му печели стажантско място в малкия дизайнерски отдел на Гордън Бюриг в Auburn Automobile Company. Когато на бял свят се появява Cord 810, чиято външност почти веднага е обявена за класика, репутацията на 23-годишния дизайнер поема към небето. Всички си спомнят Винс Гарднър като изключително талантлив и ентусиазиран младок, но и като човек, с когото се работи трудно. Въпреки това след краха на Auburn Бюриг го взема със себе си в Studebaker.

Гарднър не пропуска нито един дизайнрески конкурс, обявяван в онези години. Неговият печеливш проект за Ford Anglia е показан в януарския брой на "Motor Trend" през 1951 г. От британския седан с две врати не е останало нищо. Огромните предни калници крият прибиращи се фарове, подобни на тези при Cord 810, а двойното предно стъкло няма рамка.

Всички определят дизайна като зашеметяващ, но Гарднър няма намерение да спре дотук. Пределно ясно е, че 500-долара награда не биха стигнали дори за изработка на прототип в реални размери. Ето защо Винс се отправя право към Диърборн и си издейства среща със самия Хенри Форд II. Трябват му само 30 минути за да убеди боса на Ford да му отпусне $8 000, за да продължи работата, и след две години возилото е готово. Шефът на автомобилния гигант следи процеса с интерес и дори води със себе си на огледи знаменитите си приятели Гручо Маркс и Хауърд Хюз. Средствата не са много и за задвижване на новата кола е използван V8 от Ford 1937-38 г. Мощността му възлиза на едва 60 к.с., но Хенри Форд все пак е възхитен. Готовият автомобил е изложен в музея на компанията по случай 50-годишния є юбилей. След няколко години, както често се случва, изчезва безследно, за да се появи едва сега. Днес уникатът е реставриран и се продава от един от най-известните аукциони за подобни возила за неназована сума.

По-важното в историята обаче си остава обявеното от Хенри Форд още през същата 1953 г. намерение компанията му да започне производство на двуместен роудстър. През 1955 г. такава кола ще се появи под името Thunderbird. Колкото до Винс Гарднър, негово дело е почти цялата гама на Studebaker от 1956 г. Същата година се състезава с още четири екипа по проекта Lincoln Continental Mark II. Талантливият дизайнер умира от задушаване в Auburn-а на свой приятел през пролетта на 1976 г.