Някои го предпочитат грозно

Възможно ли е да се създаде автомобил за две седмици? Ако се вярва на фолклора на американския индустриален дизайн от 50-те и 60-те години, Studebaker успяват да го сторят. На 9 март 1961 г. президентът на закъсалата компания Шерууд Егбърт привиква шеф-дизайнера си Реймънд Лоуи и му заръчва да впрегне екипа си. Две седмици по-късно пред управителния съвет на корпорацията е представен Avanti, един от най-противоречивите модели, пръквали се някога.

Реймънд Лоуи обичал да на­рича себе си "баща на индустриалния дизайн". Според официалната версия в края на 30-те години на ХХ в. той вече е спасявал Studebaker от блатото, създавайки модела Champion. Работи на свободна практика за редица фирми, включително европейски. В кариерата му има доста неясни моменти, заради които често е обвиняван в плагиатство. Започва като дизайнер на дамско бельо (!), сетне се ориентира към рекламата, директния маркетинг и търговските кампании. Захваща се с автомобили чак в средата на 30-те, когато получава от Studebaker поръчка за изцяло нов автомобил. Години по-късно ще се разбере, че в екипа му работел вездесъщият Върджил Екснър, вероятно най-известният американски дизайнер на всички времена, и суперуспешният Cham­pion, изправил компанията на крака, всъщност е негово дело.

Факт е обаче, че макар да предизвиква абсолютно полюсни оценки, а създателят му нерядко да е наричан самозванец, Avanti остава един от най-интересните американски автомобили. Когато Stude­baker го представя на Международното автошоу в Ню Йорк през април 1962 г. ефек­тът сред публиката е съизмерим с този на атомната бомба. Възхищение предизвикват не само шантавите форми, а и техническите характеристики на модела. Под предния капак се кипри 4.7-литров осмак, предлаган както в атмосферен, така и в турбовариант. Avanti е първият сериен американски автомобил с дискови спирачки на четирите колела, а в списъка с опциите при­съства четиристепенна автоматична скоростна кутия - нечуван лукс по времето, когато много шосейни кръстосвачи боботят по магистралите на Щатите с двустепенни автомати. Новият Stude­baker постига и няколко шеметни рекорда. След като изминава четири пъти разстоянието от Тихия до Атлантическия океан и подобрява постижението при всеки от "курсовете", сериен Avanti успява да ускори до 236 км/ч с трима души на борда и същите гуми, с които прекосява Северна Америка. Специално подготвеният Due Centro с два турбокомпресора пък постига 315.58 км/ч.

Идиличната картинка обаче скоро е помрачена от производствените трудности, с които се сблъсква Stude­baker и финансовия колапс, в който компанията изпада след закупуването на Pac­kard. Моделът се задържа на поточната линия до пролетта на 1966 г., когато фирмата обявява решението си да се откаже от бизнеса с автомобили.

Avanti обаче се оказва удивително витален проект. Съживяват го Нейт Олтман и Лио Нюман, дилъри на Packard, Studebaker и Edsel в Саут Бенд, Индиана - родното място на легендарната марка. Те изкупуват конвейера и всички производствени мощности и започват да сглобяват отново модела с каросерия от фибростъкло. Тя се доставя от

Molding Fibreglas, които изработват също купетата на Chevrolet Corvette. С незначителни прекъсвания производството на Avanti продъл­жава мвого дълго. Тези, които го предпочитат грозно, могат да се сдобият с него срещу $22 995 - може би най-ниската цена за ръчно изработван автомобил с подобна история.