Subaru Forester

Днес системите за задвижване на четирите колела са по-популярни отвсякога. Все повече производители прибягват към тях и се възползват от предимствата на подобрената стабилност и сцепление в усложнени пътни условия. Преди 30-ина години обаче само една автомобилна марка предлагаше масови модели с двойно предаване. Комбитата с повишена проходимост на Subaru могат да се смятат за предшественици на всички съвременни кросоувъри, с които конструкторите търсят начин да съчетаят качествата на обикновените леки коли и всъдеходите. Fuji Heavy Industries представя първия си подобен автомобил още през 1972 г. - далеч преди Audi да въведе революционното си quattro.

С течение на годините японците успяха да си създадат вярна армия от поклонници навсякъде по света, където пътищата невинаги са по силите на обикновените возила с един задвижващ мост. След като покори ралитата, в средата на 90-те изпитаната конструкция с опозитен двигател и симетрично подаване на въртящия момент към четирите колела стигна до логичното си приложение в категорията на набиращите все повече почитатели кросоувъри. През 1995-а Subaru показа прототипа Sutoriga. Комбито с двойно предаване си проправи път към конвейерите и две години по-късно дебютира под името Forester. Необичайно ефективното съчетание на отлична проходимост извън пътя с поведение на лека кола на него превърнаха модела в истински бестселър и му позволиха да се бори успешно с модните паркетни всъдеходи. Въпреки това обаче, първият Forester си остана кола за познавачи. Скучният му дизайн така и не успя да привлече масовия купувач, умишленото странене от лъскавия лековат имидж на SUV-овете за градска употреба го лиши от интереса на по-голяма част от публиката, а и цената на автомобила не бе по джоба на всеки. Опит да превъзмогне тези недостатъци Subaru направи през 2002 г. с второто издание на Forester.

Японският кросоувър не стана по-достъпен, но пък вече предлагаше много по-високо качество, класа и внимание към детайла от предшественика си. Оценките за естетиката са въпрос на лични предпочитания, но повечето специалисти и публиката харесаха и дизайна на Forester II. Във Великобритания, където боготворят марката, дори го нарекоха "първото наистина добре изглеждащо Subaru". Моделът винаги се е произвеждал в завода на компанията "Гунма Яджима" и никъде другаде. Това дава напълно задоволително обяснение на легендарната надеждност, с която се слави. Качеството на продукцията на тази фабрика обаче се приема за аксиома. По-изненадващо при Forester II се оказа успешното превъзмогване на недостатъци, които в миналото даваха повод за критики - евтиният на вид

интериор

скучните материали и усещането за силен дефицит на изисканост. Автомобилът не само е конструиран по-добре от предшественика си, а и определено го надминава по качество на изпълнението.

Както всяко друго Subaru, Forester II принадлежи към особена порода. Това, че отстъпва по размери на останалите представители на категорията, към която се числи, си има своите предимства. Ниският център на тежестта и компактните размери осигуряват така високо ценената управляемост на обикновени пътища. Мястото на задната седалка обаче не е от най-внушителните, а и самият диван идва малко плитък. Заради увеличеният клиренс пък подът на багажника се издига доста нависоко, което ограничава полезния обем. Така по индикатора "функционалност" моделът инкасира по-малко червени точки от конкуренцията.

Негативи в баланса на Forester II добавя и липсата на дизелов

двигател

в гамата. На японците им трябваха доста години, докато успеят да пригодят вездесъщата опозитна конфигурация за работа с нафта и сегашният модел, дебютирал тази година, има всички шансове да притисне многобройните си съперници в този клас. Купувачите на вторичния пазар обаче могат да избират само измежду двата боксера с обем 2.0 и 2.5 литра, с които се оборудва второто издание на високопроходимото комби. До 2005 г., когато моделът е модернизиран, мощността на базовия мотор е 125 к.с. за варианта с атмосферно пълнене и 177 за версията с турбокомпресор. По-големият агрегат се монтира от 2004-а и генерира внушителните 211 коня, увеличени на 230 при обновяването през 2005 г.

Дори с невъоръжено око се вижда, че собственикът на Forester II няма да страда от недостиг на мощност, каквато и модификация да избере, макар че базовият вариант трудно ще задоволи почитателите на вихрената динамика. За конструктивни недостатъци на тези мотори също е безпредметно да се говори. Надеждността и ресурсът им са станали пословични и само извънредно немарливо пренебрегване на елементарни правила за поддръжка може да им навреди. Само ако можеше да харчат по-малко...

След толкова успехи по ралитата вероятно би било излишно да се споменава, че усъвършенстваната с десетилетия система за двойно предаване също няма забележки. Единственият доказан недостатък на

трансмисията

е трудното превключване на някои предавки. Собственици на модела се оплакват, че задна влиза малко трудно. Съобщава се също така за проблемно преминаване от четвърта на пета и обратното. Табунът под предния капак на модификациите с турбокомпресор пък обяснява защо при някои от тях са отбелязани случаи на преждевнеменно износване на съединителя, чиято смяна излиза наистина солено.

Статистиките на техническите служби и оценките на собствениците категорично определят Forester II като един от най-качествените автомобили на вторичния пазар. През 2006 г. моделът оглавява класацията на германската TUV за надежност на употребявани коли. Японското комби с повишена проходимост не е евтино, изисква квалифицирана поддръжка, а резервните части могат да създадат проблеми с набавянето и цените, но доколкото въобще го има, рискът от покупката определено си струва.

Димитър Димитров