Invicta

Марката Invicta се ражда в Англия през 1924 г. Трима британци - Ноел Маклин, Ерик Кемпбъл и Силвер Хоук, решават да свържат съдбата си с автомобилите. Те започват дейността си в един гараж в Ковънтри.

Първоначално създават три спортни автомобила Invicta. Колите са оборудвани с 2.5-литрови двигатели на известната по това време фирма Coventry-Climax. Не след дълго обаче се оказва, че агрегатите не са удачни за конструкцията на автомобила. Тримата инженери не се отказват и купуват значително по-просторно помещение за работа в градчето Кобам. Там започва и серийното производство на возилата с марка Invicta. Първите коли, които слизат от конвейера, са оборудвани с доста по-добрите двигатели Meadows.

Компанията постепенно набира скорост и през 1928 на Лондонския автосалон е представена луксозната лимузина Invicta, която е с 4.5-литров мотор с мощност 100 к.с. След тази презентация фирмата става доста популярна на Острова, а шефовете се прицелват в най-високия клас. В резултат на това една година по-късно на бял свят се появява изключително луксозният автомобил Invicta NLC. Разкошното возило е със съвършено ново купе и двигател собствена разработка. Моделът NLC се превръща в пряк конкурент на хита по това време Rolls-Royce 20/25 HР. За жалост обаче времето, когато започва да се произвежда тази кола, съвпада с началото на Голямата депресия. Заради това ръководството на компанията спира производството на NLC и пуска модела A. Тази кола е със значително по-скромно оборудване и въпреки това е скъпа за непрекъснато обедняващите хора.

През 1930 Invicta пуска на пазара може би най-добрия си модел. Това е спортният луксозен кабриолет S, в който е въплътен духа на класическите британски “спортисти”. Автомобилът за кратко се превръща в хит сред англичаните и въпреки икономическата криза се радва на огромен успех.

“Спортистът” с главно S е оборудван с редови шестцилиндров двигател с горно разположени клапани. Работният обем на огромния агрегат е 4 467 см3, а максималната му мощност достига до невероятните за това време 140 к.с. Диаметърът на цилиндъра и ходът на буталото са съответно 88.5/120.6 мм. Трансмисията е механична, четиристепенна. Окачването на Invicta S е на полуелиптични ресори и хидравлични амортисьори. С огромни барабанни спирачки са оборудвани и четирите колела. Моделът се предлага в два варианта - дву- и четириместен кабриолет. И двете версии достигат максимална скорост 160 км/ч. На базата на този кабриолет е изработена и състезателната версия 4/2- litre, която има много успехи в престижни състезания. Моделната гама на Invicta се допълва от значително по скромния откъм екстри 12/45, който също се продава със завиден успех.

След Втората световна война фирмата продължава дейността си. Най-успешният следвоенен модел е Black Prince. Въпреки че той е с независимо окачваве и автоматична трансмисия, по качество отстъпва на предшественика си S. През 1950 Invicta става собственост на Frazer-Nash и названието окончателно излиза от автомобилните каталози.

Радослав Славчев
[email protected]