Раждането на многоцилиндровите двигатели

30-те години на ХХ век бележат един от основните етапи в развитието на автомобила. По това време прогресивните компании стигат до извода, че мощността на двигателя зависи най-вече от броя на цилиндрите. Cadillac е една от първите компании, въвели многоцилиндрови агрегати в масово производство. Още през 1929 година тази фирма пуска на пазара първият автомобил, оборудван с шестнадесетцилиндров V-образен агрегат. Двигателят е с горно разположение на клапаните и развива мощност от 165 к.с. Работният му обем е 7 413 см3. Безпрецедентно големият въртящ момент на мотора е успешно съчетан с неговата необикновено спокойна работа. Успехът на този многоцилиндров агрегат е огромен. За първата година сa продадени 4 000 автомобила, оборудвани с масивния “шестнайсетак”. Голямата депресия обаче става причина за последвалия рязък спад на продажбите - само 50 броя за цялата 1931 година.

По същото време още една автомобилна фирма се пробва да внедри в масово производство шестнадесетцилиндров агрегат. Американците от Marmon достигат колосална мощност и работен обем от 8 100 см3. Проблемът при Marmon идва от вътрешнофинансова криза. Това налага преориентирането на фирмата към двигатели с доста по-скромни характеристики.

През средата на 30-те години болшинството автомобилни компании залагат на цифрата 12. След неуспеха на шестнадесетцилиндровите мотори, фирмите започват да предлагат луксозните си автомобили с “дванайсетаци”. Тогава на преден план изпъкват лимузините Lincoln, оборудвани с дванадесетцилиндрови двигатели с долно разположени клапани. Работният им обем е 6.8 литра, а най-известното возило с такъв агрегат се появява през 1938-ма. Това е моделът Lincoln с агрегат модернизиран от Ford (през 1922 г. Lincoln става дъщерно предприятие на Ford), и купе LeBaron.
Най-твърдите позиции през онези “размирни” времена заема компанията Packard. През 1932 година фирмата пуска на пазара модела Victoria, снабден с второ поколение на дванадесетцилиндровите мотори Packard. Автомобилът е “облечен” с купе на Dietrich. Повдигачите на клапаните са снабдени с хидравлични компенсатори, обиращи излишните луфтове. През 1937 година от конвейера на Packard слиза едни модел, донесъл голяма слава на фирмата. Super Eight е оборудван с осемцилиндров двигател, с долно разположени клапани и хидравлични повдигачи.

Модата на многоцилиндровите двигатели идва в Европа малко по-късно, отколкото в Америка. Пионерите на Стария континент са инженерите от Hispano-Suiza, а моделът е Type 68. Екстравагантният дванадесетцилиндров мотор е с работен обем 9.5 литра и се счита за отличен в техническо отношение. В Германия първи в производството на “дванайсетаци” стават компаниите Horch и Maybach. През 1939 г. последната представя модела Zeppelin с обем 8-литра и колосалната за онова време мощност 200 к.с. Автомобилът впечатлява и с многостепенната си трансмисия. Тя включва осем предавки за движение напред и четири за назад. В Англия през 30-те се появяват хитовете Lagonda V12, конструирана от гения Бентли и Rolls-Royce Phantom III. И двата амтомобила са снабдени с дванадесетцилиндрови мотори и превръщат Великобритния в лидер сред световните производителите на возила от клас “лукс”.

Радослав Славчев
[email protected]