Войната и дългът ще са във фокуса на срещата на МВФ и Световната банка

Войната на САЩ и Израел срещу Иран, енергийният шок и рекордният публичен дълг ще доминират годишните срещи на Международния валутен фонд и Световната банка в Банкок. Финансови министри, централни банкери и представители на международни институции ще обсъждат рисковете пред световния растеж на фона на високи лихви и продължаваща инфлация. Годишните срещи ще се проведат от 12 до 18 октомври, съобщава Ройтерс.

Конфликтът в Близкия изток навлиза в осмия си месец и се очаква да измести част от предварително планираните разговори за икономическата политика. Според МВФ рязкото поскъпване на храните и енергията все по-често предизвиква кризи, които поддържат инфлационните очаквания високи за по-дълъг период, задълбочават бедността и застрашават икономическата стабилност.

18 000 участници и отсъстващият финансов министър на САЩ

Около 18 000 души са регистрирани за форума в Банкок. Това е с 4000 повече спрямо последните срещи, проведени извън Вашингтон - в Маракеш през октомври 2023 г. Събитието в Тайланд е първото извън американската столица за последните три години.

Министърът на финансите на САЩ Скот Бесънт няма да присъства. Той изпраща двама висши представители, докато се занимава с „домашни ангажименти“, е заявил американски представител. Бесънт ще пропусне и срещата на Г-20, която тази година се председателства от САЩ. Отсъствието му идва на фона на напрежението около войната с Иран, руската инвазия в Украйна и американските санкции срещу Международния наказателен съд.

Председателят на Федералния резерв Кевин Уорш ще участва във форума. На 16 октомври той трябва да се включи в публичен разговор с управляващия директор на МВФ Кристалина Георгиева. Няколко финансови министри също ще отсъстват заради бюджетни процедури и избори в своите държави, но Георгиева очаква повечето централни банкери да бъдат в Банкок.

Петролните резерви и натискът върху цените

Страните от Г-7 са се договорили да освободят 100 милиона барела дизел и суров петрол от аварийните си резерви. Мярката е предприета под натиска на президента на САЩ Доналд Тръмп, който настоява за по-ниски цени на горивата преди изборите през ноември.

По данни, цитирани от Ройтерс, от началото на войната на 28 февруари са освободени над 1 милиард барела петрол, основно от търговски запаси на сушата. Представители на индустрията предупреждават, че количествата, достъпни за световния пазар, намаляват. Това прави пазара по-уязвим и увеличава натиска върху цените.

Развиващите се държави са изправени пред нов дългов натиск

МВФ запазва прогнозата си за около 3% ръст на световната икономика през 2026 г., но очаква понижения за някои държави, сред които Украйна и страни от Персийския залив, засегнати от ирански удари и рязко свиване на износа на енергия.

Публичният дълг вече е на най-високото си равнище от Втората световна война насам, а според МВФ ще надхвърли 100% от световния брутен вътрешен продукт преди 2030 г. Най-високи са съотношенията дълг към БВП в развитите икономики, начело със САЩ. Развиващите се и бедните държави обаче са по-уязвими заради изтичането на капитали към пазари с по-високи американски лихви, климатичните екстремни явления и ограничения достъп до инвестиции в изкуствен интелект.

Развиващите се страни трябва да изплатят около 400 милиарда долара на външни кредитори през 2026 г., а средно лихвените плащания вече надхвърлят 10% от приходите им. Допълнително напрежение създават новите препоръки на МВФ за кредитните програми - по-малко на брой, но по-дълбоки реформи като условие за финансиране. По-бедните държави се опасяват, че това ще доведе до болезнени мерки за икономии.