Какво се случва с ПИБ?

В началото на март, на страницата на Европейската комисия, бе публикувано писмото, с което се одобрява държавната помощ под формата на 900 млн. лв. депозит на Министерството на финансите в Първа инвестиционна банка. В оповестения текст е представен план с конкретни ангажименти, поети от страна на банката пред ЕК, които трябва да покажат, че банката може да бъде стабилна и сигурна за и след изплащането на държавния депозит.

Банката е поела и ангажимент за повече фокус към ритейл кредитирането, с което да балансира портфейла си. Това означава, че ПИБ ще работи активно за кредитирането на физическите лица. Като друг поет ангажимент банката отчита и увеличаването на отпусканите кредити за малкия и среден бизнес в страната. Отчитайки, че той съставя над 80% от всички фирми в България, този ангажимент на банката ще подпомогне активното съвземане на икономиката на страната.

Имайки предвид, че цялата финансова подкрепа получена през лятото от ПИБ бе 1,2 млрд лв. към днешна дата, банката е върнала вече една трета от нея на държавата, съобщиха от ПИБ. При приемането на плана на банката от ЕК, стана ясно, че подкрепата е намаляла до 900 млн. лв. още през месец ноември миналата година, а преди няколко седмици, финансовият министър Владислав Горанов оповести в официално свое изявления, че сумата на държавния депозит е вече в размер на 800 млн. лв. Според поетите от ПИБ ангажименти към българската държава и Европейската комисия, цялостното изплащане на тази сума трябва да се извърши до 28 май 2016 г. Пак според оповестена от финансовия министър Горанов информация, ПИБ са готови към настоящия момент да върнат цялата сума предсрочно, но той смята, че подобен ход би могъл да доведе до сътресения в банковата система, тъй като с тази сума се гарантира спокойствието на вложителите във всички банки, че държавата може да защити спестяванията им.

Публикуваният документ не назовава точната лихва по направения държавен депозит, но казва, че тя варира в диапазон между 0.8% и 3%. За сравнение последните финансови инжекции на Европейската централна банка (ЕЦБ), насочени към банките в Еврозоната бяха с лихви от 0.25%. Тази лихва се формираше на база основния лихвен процент на ЕЦБ плюс надбавка от 0.1 процентни пункта. Малко по-късно председателят на ЕЦБ Марио Драги свали основната лихва на банката до 0.05%, което означава, че следващите финансови инжекции, които ще получат банките от Еврозоната ще бъдат с лихви от 0.15%. Това показва, че българската държава ще получи доста добра доходност на средствата, които е поставила на депозит в ПИБ.

Друг поет ангажимент от страна на банката е възстановяване на доверието и депозитната база. След изплащането на гарантираните депозити на вложителите от КТБ, стана ясно, че ПИБ е привлякла през последното тримесечие на 2014 г. близо 600 млн. лв. и е втора по-този показател като я изпреварва само Уникредит Булбанк с привлечени за същия период почти 660 млн. лв. Тези данни показват, че банката активно изпълнява поставените й от ЕК цели, а доверието на потребителите се повишава с бързи темпове.

Приетият от Европейската комисия план на ПИБ предвижда и засилен надзор на големите експозиции, представляващи над 0.5% от портфейла, или над 10% от капитала на банката. При тях всяка промяна на условията или предоговаряне ще трябва да става след задълбочен анализ на цялото кредитно досие и изисквана прогноза, доказваща възможността заемът да се обслужва, и преоценка на обезпеченията. Ще трябва и поне веднъж годишно да се прави преглед на цялото кредитно досие, а тримесечно да се извършва мониторинг, за да се видят предупредителни сигнали за влошаване.

Друг много важен момент от оповестения план е, че Европейската комисия ще упражнява пряк надзор над ПИБ до окончателното изплащане на държавните средства. Това ще се случва чрез назначаването на специален надзорни, който трябва от името на ЕК да следи за спазването на плана. Банката се задължава да му оказва пълно съдействие и да му предоставя нужната информация включително и достъп до цялата документация. От него се очаква на всяко тримесечие да изготвя доклади, като освен данните да следи и корпоративното управление на банката. Затова има право да посещава като наблюдател срещи на борда, на кредитен комитет, на одитен комитет и всички служители на банката трябва да са на разположение за срещи с него.

Миналата седмица стана ясно и че банката активно вече работи по изпълнението на поетите пред ЕК ангажименти. Преди дни бе обявено подписано споразумение между Fibank и Международната финансова корпорация (IFC) за проучване и конкретни действия по развитие на доброто корпоративно управление на банката и управлението на риска. Това е и един от разписаните в приетия план от ЕК ангажименти на банката.

ПИБ активно работят по изпълняването на поетите пред ЕК ангажименти. От друга страна тримесечната статистика на БНБ за банковата система показва, че доверието в банката и пазарните й позиции се възстановяват с бързи темпове. Всичко това потвърждава и констатацията изказана от ЕК в конкретния план, че самата банка никога не е имала проблем, а трусовете от миналото лято са били породени от външни за банката фактори.