Давността на отпуските може и да не падне

Има данни, че въпреки решението на Социалната комисия на НС от 17 юни т.г., е възможно давността от две години за платения годишен отпуск да не отпадне – смята вицепрезидентът на КНСБ Чавдар Христов.

На тази дата по предложение от председателя на комисията д-р Хасан Адемов (ДПС) комисията реши давността да отпадне. Министерството на труда подкрепи предложението. Идеята се изразява в следното – ако давностният срок отпадне, това означава, че работещите ще могат да си ползват старите отпуски, докато им се прекрати трудовият договор с настоящия работодател.

За съжаление на това предложение се противопоставиха депутатите от ГЕРБ.

Според тях имало достатъчно гаранции в приетите от комисията текстове, че работникът ще ползва отпуска си в рамките на тези две години. Освен това, според тях можело да се стигне до повторение на ситуацията от времето на финансовия министър Симеон Дянков, когато се оказа, че има хиляди натрупани дни от неползвани почивки в държавната администрация.  Именно тогава (2010г.) беше въведена двегодишната давност. Тези аргументи се повтарят от същите народни представители и сега, когато предстои ЗИД на КТ да бъде гласуван на второ четене в зала. Те настояват давността да се запази, което означава, че дните за отпуск ще изгарят, ще се губят, ако човек не ги ползва в рамките на този срок.

Аргументите им обаче са несъстоятелни.

Щом приетите текстове дават достатъчни гаранции за ползване на конституционното право на отпуск за какво, поради какви причини следва да остане давността?
Опасност от повторение на ситуацията от 2010г. (натрупани, неползвани отпуски в администрацията) няма просто, защото за работещите в държавните администрации действа Закона за държавния служител. В него текстовете за графика за отпуски и давността остават такива, каквито бяха приети през въпросната 2010г. Работещите по трудови договори в държавната администрация са относително малко и ако има опасения от натрупвания на неползвани отпуски за тях е възможно в чл.107а КТ да се уреди относимост на нормите за отпуските от Закона за държавния служител и за работещите по трудови договори в администрациите.
Основният проблем на тази теза е, че правото на отпуск е Конституционно право[1].

Конституцията е делегирала право на закона (Кодекса на труда)  да уреди „условия и ред“ за ползването му, а не за отнемането му.

Чрез давността правото на отпуск се прекратява, т.е. се отнема, което е в противоречие с чл.48, ал.5 от Конституцията, с чл.5 КРБ и чл.57, ал.1 от КРБ.[2]

Първоначалните намерения бяха измененията в Кодекса на труда да минат на второ четене още на 25 юни, четвъртък. Изненадващо обаче народните представители разместиха дневния ред и те се оказаха чак 15-а точка в него. Това означава, че гласуването в пленарната зала ще бъде тази седмица, най-рано в сряда.

Редица други съществени изменения за заложени в закона за изменение и допълнение на  Кодекса на труда и предстои да минат на второ четене в пленарната зала тази седмица.

Сред тях е връщането на принудителното пенсиониране. Според проекта работодателят ще има възможност да прекратява трудовия договор със свой служител, ако е придобил право на пенсия. Идеята срещна подкрепата на социалното министерство, но по своята същност е дискриминация чрез закон, което според КНСБ влиза в противоречие не само с Конституцията , но и с европейски стандарти отразени в съответните директиви на ЕС.

Фактически се предоставя правото на работодателя да прецени дали да прекрати или не трудов договор на лице, което е придобило право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Тоест бе значение е придобиването на правото на пенсия. Важният, същественият момент тук е, че дали ще се прекрати трудовия договор на това основание зависи не от основанието, а от преценката на работодателя.

С предложенията за промени в КТ се регламентира и въвеждането на нов вид еднодневни трудови договори за временна заетост в селското стопанство. С един човек ще могат да се сключват такива договори най-много за 90 дни. Става въпрос за дейности в растениевъдството – бране на рози и лавандула и прибиране на реколтата от плодове и зеленчуци. Работодателите ще се снабдяват с образците на тези договори от Главната инспекция по труда.

Основните аргументи на КНСБ по същество се съдържат в нарочно становище и предложения отправени до комисията по труда и социална политика , а преди това и в становището предоставено при обсъждзане на съответните проекти в НСТС.

[1] КРБ Чл.48 (5) Работниците и служителите имат право на ...... отпуск, при условия и по ред, определени със закон.

[2]  КРБ Чл. 5. (1) Конституцията е върховен закон и другите закони не могат да й противоречат.

 Чл. 57. (1) Основните права на гражданите са неотменими.