Банките ще имат важно място при кредитирането на европроекти

Всяка банка може да кандидатства за фонд мениджър, а от следващата година вече ще може да се кандидатства с проекти за кредитиране чрез финансовите инструменти. Това съобщи министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова на форума „Региони в растеж“, организиран от „24 часа“. Тя уточни, че фондът на фондовете към Министерство на финансите ще избира фонд мениджърите, които ще управляват средствата за финансов инженеринг от Оперативна програма „Региони в растеж“ 2014-2020.

„Една от основните ни цели през новия програмен период е да включим бизнеса и частния капитал“, потвърди Павлова и обясни, че 12,5% от бюджета на оперативната програма, или 370 млн. лв., са заделени за финансов инженеринг и бизнесът ще има достъп до тях. Тя допълни, че ресурсът ще се управлява чрез 5 фонда – 1 за туризъм и 3 за градско развитие – за София, за Северна и за Южна България, и гаранционен фонд.

„Опитът ни с „Джесика“ през миналия програмен период беше много успешен“, подчерта министърът. Чрез този инструмент за нисколихвено или безлихвено финансиране бяха реализирани много ценни проекти за градска среда –пазари и тържища, болници и училища. Павлова обясни, че през  новия програмен период е разширен както териториалният обхват, така и бюджетът за финансов инженеринг. Всеки един проект може да бъде свързан с градската среда и да отчита полза за нея, така че е въпрос на инициативност и креативност от страна на бизнеса, за да получи достъп до този ресурс, заяви министърът на регионалното развитие.

Освен проектите за градската среда, чрез финансов инженеринг ще бъдат подкрепени и туристически проекти. За целта са заделени 100 млн. лв. за нисколихвено кредитиране на приходоносни проекти и съпътстваща туристическа инфраструктура. Надяваме се чрез възвръщането и реинвестицията на този капитал да удвоим и дори да утроим сумата, с която ще подкрепяме туристическите обекти, съобщи Павлова. Тя разясни, че освен средствата за нисколихвено кредитиране са предвидени още 100 млн. лв. безвъзмездна финансова помощ за реставрация и консервация на паметници на културата от национално и световно значение. Всеки проект може да получи до 50% БФП за самия културен обект, а останалите 50% под формата на нисколихвен кредит за развитие на съпътстваща инфраструктура.

Лиляна Павлова обяви, че през този програмен период чрез оперативната програма целенасочено ще бъде подкрепено професионалното образование, за което са заделени 133 млн.лв., от които 19 млн.лв. за Северен централен район. Ние се стремим не просто да обновим училищата, а да създадем и добра материална база, да осигурим необходимото специализирано оборудване, като лаборатории, компютърни зали, подчерта министърът. Целта ни е да подкрепим онези кадри, от които бизнесът има най-голяма нужда. Ние ще подкрепим образованието чрез създаване на подходяща материална база, за да са мотивирани учениците да кандидатстват и учат в професионалните гимназии, но имаме нужда от обратна връзка от бизнеса, за да знаем какво му е нужно. Министърът призова представителите на бизнеса в новите условия да обучат бъдещите си кадри още от класните стаи, осигурявайки им условия за стажове и практически обучения.

„Не можахме да усвоим изцяло предоставеното ни европейско финансиране за изграждането на обхода на Габрово заради обжалвания на еколози и заради отчуждения на терени по трасето“, каза Павлова. Имаме предвидени бюджетни средства и се надяваме да го завършим през тази или следващата година, обясни тя и допълни, че ще се търсят бюджетни решения за финансиране на големия тунел под връх Шипка. Павлова съобщи, че в момента ремонтът на ул. "Магистрална" във Велико Търново не се извършва с необходимата бързина, но строителят е поел ангажимент да навакса изоставането и да приключи предсрочно - до 15 юни.

Министър Лиляна Павлова обясни също, че средствата по Оперативната програма за подобряване на пътната инфраструктура, които са общо 380 млн. лв., приоритетно ще бъдат насочени към пътищата в Северна България. В отговор на въпрос тя увери също, че магистрала „Хемус“ ще се строи. В момента е в ход препроектирането на първите 10 км от разклона за Ябланица до Боаза, а процедурата за избор на изпълнител ще бъде обявена след решението на ВАС по подадена жалба.

Във връзка с Целенасочената инвестиционна програма за подкрепа на Северозападна България, планинските, полупланинските и слаборазвитите региони министърът обясни, че ще се разчита на подкрепа за финансовата й рамка от министъра на финансите, така че още през следващата година да може да започне реализацията на предвидените в нея мерки.

Павлова потвърди, че не може да се използва европейско финансиране за отрасъл ВиК ако не са изпълнени европейските изисквания за неговото реформиране. Тя обясни, че има група общини – между 2000 и 10000 жители, които не попадат в обхвата на Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“ и Програмата за развитие на селските райони. В момента се обсъжда как може да се подкрепят тези общини – по линия на ПУДООС или чрез бюджета на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, но те трябва да бъдат част от съответната ВиК асоциация и да са реформирани. Министърът определи като спекулации твърденията, че ако дадено ВиК дружество се присъедини към съответната асоциация, цената на предоставяната услуга ще се повиши. През тази година наредбите на КЕВР и ценообразуването са различни. Предстои да бъдат приети и нови бизнес планове на дружествата. Така може да се окаже, че в нереформираните области, където дружествата не са окрупнени, цената на водата ще е по-висока, заяви Павлова.