Безспорно България е известна с плодородната си земя, която ражда едни от най-вкусните плодове и зеленчуци. Да – през последните години производството намалява, а и част от продукцията подминава българските сергии на път за чуждестранни пазари, предимно в Западна Европа.
Всеки български регион е известен с производството на даден плод или зеленчук и въпреки намаления добив успява да привлече хора от цялата страна и чужбина и да представи продукцията си. В съботния ден българи, а и чужденци се насочиха към Кюстендил, където за 11-та поредна година се проведе Празникът на черешата. Страната ни се нарежда на 14-то място в света по площи и продукция от общо 68 държави, които произвеждат сладкия плод. В ТОП 3 по производство са Турция, Ирак и САЩ. В света са познати над 90 сорта череши.
„Тази година реколтата е добра, но за съжаление в някои райони на страната паднаха градушки и унищожиха част от нея. Продукцията продължава да се събира и все още не е ясно колко точно ще е тя”, уточниха за ФАКТИ производители. В област Кюстендил се отглеждат близо 19 000 декара череши. Това е с около 1000 декара повече в сравнение с 2017 г., заявиха специалисти от Института по земеделие.
На тазгодишния празник се състоя конкурс за най-едра череша, най-атрактивно вешало и най-красив черешов щанд. Последното изключително много затрудни комисията, тъй като можеха да се видят шедьоври изрисувани с череши. Наградният фонд беше 6000 лв.












Напиши коментар:
КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА
1 ganio
Втора като нея няма на света. Швеция е сива и тьжна, а Швейцария не е страна, а банкерска къща. Испания е гореща, страстна, хубава страна, но бедна - тя няма нашите гори, води и ливади. Тя няма нашите плодородни поля. Aз не знам по-дивен, по-прелестен край от долината на Струма от Кюстендилската долина. Това е чаровна земя, чаровен край.
Черешите се огледаха от всички гости на банкета. Бриан дойде при мене, нарочно ме прегърна и каза: - Господин Буров, Вие ни донесохте радостта на една забравена от Бога страна, която ние, за жалост, не сме познавали. И за да удари, да нарани надменния Титулеску - румънския представител в Обществото на народите, каза: - Чак сега разбирам защо нашите приятели, румънците поискаха да влязат в България преди тринадесет години, през 1913 година. Титулеску позелени. Той си бе сив и зелен на цвят, но стана като зелен гущер."
Михаил Топа
Коментиран от #2
23:55 23.06.2018
2 ganio
До коментар #1 от "ganio":
Михаил Топалов - Памукчиев „Срещи с Буров”23:56 23.06.2018
3 zliat
23:56 23.06.2018
4 Гонзо виелицата
14:10 24.06.2018