Сливането на „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“ води до монопол

Българската банкова система ще бъде "изключително зависима" от решенията на Унгарската централна банка

Публикувана: 6 Декември, 2018 08:18
6 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 7002

Сливането на „Банка ДСК“ и „Сосиете Женерал Експресбанк“ вероятно ще доведе до монопол в България. За това предупреждават икономисти и анализатори. Според тях сделката не трябва да се одобрява от Комисията на финансов надзор и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Наскоро финансист обясни, че „Банка ДСК“ може да доминира и да изкриви пазара. Анализът на комбинираните пазарни дялове по сегменти на двете банки, съгласно възприетата от Комисията за защита на конкуренцията практика показва, че на пазара на жилищни и ипотечни кредити на физически лица „SG Експресбанк“ и „Банка ДСК“ ще имат комбиниран пазарен дял от около 27%. В сегмента потребителски кредити на физически лица пазарният дял е още по-внушителен от 38,78%.

След сливането на двете банки, около 20% от активите на българската банкова система ще бъдат контролирани от групата OTP с централа в Унгария. Това е държава извън Еврозоната и със свободно плаващ валутен курс. Следователно, българската банкова система ще бъде изключително зависима от решенията на унгарската централна банка, не просто откъм стабилност на банката-майка, но и по линия на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка. При наличие на инфлационни или дефлационни шокове и съответни резки действия на унгарската централна банка, промяната в стойността на унгарската валута ще има директен ефект върху стабилността на българската ДСК. Потенциалните негативни ефекти могат да са разнопосочни – непредвидимо контрациклично свиване на кредитирането, проциклично прегряване на кредитирането или шоково изтегляне на финансиране от дъщерната банка (с цел покриване на загуби на банката-майка), което би могло да я дестабилизира, коментират икономисти.

Икономисти смятат, че купувачът на „Сосиете Женерал Експресбанк“ в България – унгарската OTP е с рисков профил. След сделката Fitch обяви, че поставя рейтинга на „Експресбанк“ А- под наблюдение и очаква при приключването ѝ той да бъде понижен до нива около BB заради по-слабата възможност за подкрепа от новия собственик. Това би означавало понижение с поне пет стъпки.

За разлика от Societe Generale, която е под директния надзор на Европейската централна банка и има достъп до нейната ликвидност, унгарската OTP е извън Еврозоната и е от страна, където управляващите през последните години имаха сложни взаимоотношения (особено с чуждестранните банки) и бяха критикувани за погазване на независимостта на централната банка. Така че е логично да се очаква някои клиенти, главно мултинационални компании, да помислят за рефинансиране и пренасочване към други банки. Често те имат разписани критерии или дори списък с конкретни банки, с които могат да работят.

В случая съществено препятствие се превръща Комисията за защита на конкуренцията. Евентуално сливане между ДСК и „Експресбанк“ ще произведе гигант, особено при банкирането на дребно. Комбинираният им пазар при ипотечните кредити е близо 27%, а при потребителските - 37%. Според икономисти КЗК не трябва да разрешава и сделката за „Сосиете“.

Близо месец, след като обжалва сливането на „Сосиете Женерал Експресбанк“ и ДСК пред Европейската централна банка, Асоциацията за защита на потребителите изпрати жалба във връзка със сделката и до Европейската комисия. "Сделката може да доведе до монопол в България, с което да бъдат засегнати интересите на потребителите, а „Сосиете Женерал Експресбанк“ - да попадне под унгарска собственост, когато ЕС задейства наказателна процедура срещу Унгария", пишат от асоциацията до зам.-председателя на комисията по финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари Валдис Домбровскис; комисаря по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество Елжбета Бенковска и комисаря по правосъдие и потребители Вера Йоурова. От АЗП призовават ЕК да провери "дали е налице господстващо положение след сливането".

Според асоциацията, новата банка ще бъде лидер по размер на активите – по данни на БНБ от юни 2018, те ще достигнат 19.1 млрд. лв. Тези на първата сега УниКредит Булбанк са 18.6 млрд. лв. Отпуснатите кредити на новата институция ще са 17,05 млрд. лева, а привлечените депозити - 16.7 млрд. лв.

Така общите пазарни дялове на трите най-големи банки в България трайно ще надхвърлят 40% и ще управляват над 48% от активите на цялата банкова система, ще са отпуснали 47.9% от кредитите, ще са привлекли 48.2% от пасивите и 48.5% от депозитите. Особено силна ще бъде концентрацията на пазара на жилищни ипотечни кредити – 57.5%. При потребителските общият дял на банките в Топ 3 става 50.7%, а при депозитите от домакинства – 50.3%. Делът от печалбата ще достигне 60.6% от общата за банковата система.

"За нас е притеснително, че те могат да се разбират и да диктуват пазара. Например заедно да вдигат лихвите по кредитите, което ще ощетява гражданите", пише председателят на АЗП Пейо Майорски. Той е обезпокоен и от факта, че след сливането около 20% от активите на българската банкова система биха попаднали под контрола на групата OTP с централа в Унгария - държава извън Еврозоната, която "скоро не иска да влиза в нея и със свободно плаващ валутен курс". Българската банкова система ще бъде "изключително зависима" от решенията на Унгарската централна банка (УЦБ), не просто откъм стабилност на банката-майка, но и по линия на дъщерно финансиране от банката-майка към българската банка - пише Майорски.

С оглед тези аргументи, АЗП предупреждава ЕК, ЕЦБ, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), БНБ и Комисията на финансов надзор "да внимават с одобрението на сделката". Жалби са изпратени още до КЗК, БНБ и Комисията на финансов надзор.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери