Като искаме да влезем в Еврозоната, защо сами си пречим

Коментар на Явор Дачков, в. "Галерия"

Участието на държавата в увеличаването капитала на Първа инвестиционна банка е единственият ход, ако наистина преследваме тази национална цел. Решението на правителството държавата да участва в увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка заради членството ни в Еврозоната предизвика спорове и политически реакции, и то от страна на хора, които са големи радетели за влизането ни в Еврозоната. Аз не съм от тях. Мисля, че влизането ни там и въвеждането на еврото ще доведат само негативи на обикновените хора, както и прекомерен контрол на брюкселската бюрокрация върху българските банки, но това си е лично мое мнение на обикновен гражданин.

Решението на правителството държавата да участва в увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка заради членството ни в Еврозоната предизвика спорове и политически реакции, и то от страна на хора, които са големи радетели за влизането ни в Еврозоната. Аз не съм от тях. Мисля, че влизането ни там и въвеждането на еврото ще доведат само негативи на обикновените хора, както и прекомерен контрол на брюкселската бюрокрация върху българските банки, но това си е лично мое мнение на обикновен гражданин. 

Правителството одобри решение държавната Българска банка за развитие (ББР) да участва в увеличаването на капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ). Това е последното задължително условие пред България за членство в ERM II и банковия съюз. При появилия се частен интерес към емисията включването на държавата е обосновано, защото финансовите пазари са потиснати около ситуацията с COVID-19. България има по-голяма цел - влизането в ERM II и банковия съюз. А наличието на частни купувачи на акции 

слага праг пред неразрешената държавна помощ 

според европейските изисквания. Държавната ББР ще придобие 28,265 млн. нови акции от ПИБ и така ще стане собственик на малко под 19% от капитала на частната банка. ББР ще купи до 70% акциите от новата емисия на ПИБ, което ще струва около 140 млн. лева. 

За останалите 30% има частни интереси, което е и условие, съгласно изискванията на Генерална дирекция „Конкуренция“, за да влезе ББР на тази цена, както и да не се смята за държавна помощ. По този начин частните интереси към емисията на определена цена я правят пазарна.

Работата е там, че всички политически сили приеха с консенсус членството ни в Еврозоната, и то преди много години. Всички големи и реално представени партии, независимо дали са в управление или в опозиция. И никоя от тях досега не се е отметнала от това решение. Мисля, че единственото разумно нещо при тези обстоятелства е целта да бъде преследвана и постигната, защото е национална и легитимна. Въпреки че тази цел лично на мен не ми харесва. Добре е, че структурирането на политическия живот и държавното управление е създадено именно с идеята да се постига национално съгласие въпреки безбройните различни частни мнения. 

Националното съгласие за членството ни в Еврозоната бе постигнато много отдавна и досега не е имало сериозни и организирани противници. Увеличението на капитала на ПИБ бе последната пречка пред постигането на тази цел. Това го заяви не друг, а Европейската комисия. Би било безумно и безотговорно от страна на държавата да не реши този дребен казус. 

Казвам дребен на фона на милиардите, 

дадени за несъществуващи изтребители, налети в несъществуващата АЕЦ „Белене“, прахосани в несъществуващото електронно правителство, потънали в безкрайните ремонти на новопостроени магистрали и т.н. Не виждам какво лошо има в това държавата да даде рамо на една от най-добрите български банки, която има стотици хиляди български клиенти, от която зависят сериозни бизнеси за милиарди и която не е по-лоша от чуждите си конкуренти тук. А и след катастрофата с КТБ мисля, че е по-добре една банка да бъде подкрепена, отколкото разсипана. Впрочем част от противниците на участието на държавата в тази сделка горещо подкрепят авансовото плащане на пари в несъществуващи и ненужни американски изтребители, а другата част все още се кълне в АЕЦ „Белене“, която погълна няколко милиарда и никога няма да бъде построена. Трета част защитава ревностно КТБ от времето на Цветан Василев, а четвърта нямаше нищо против лошите практики на Хампарцумян в „Уникредит Булбанк“, защото им беше клиентела. Искам да кажа, че политиката и личните страсти вземат превес, както обикновено става у нас. Ако собственик на ПИБ бе Хампарцумян, а не Цеко Минев нямаше да има проблем за определени медии, които 

щяха да пишат дитирамби за сделката, 

която сега плюят. Нещо като с прословутия втори лифт на Банско, където трябва да има не два, а двадесет лифта и още толкова ски писти, ако бяхме нормална държава с туристически амбиции. Всичко опира до субективни настроения и лични мотивации. А нещата в случая са много прости - има национална цел, легитимно избран парламент и легитимно правителство (независимо дали ни харесват или не) и те правят необходимото, за да я постигнат след повече от десет години мотане и шикалкавене. Най-изобличаващата и неприятна за нас като българи е собствената ни поговорка, че само циганите карат една песен докрай.

Мисля, че след разделението най-големият ни проблем е непостоянството.

Тук всичко стига донякъде и започва отначало, все едно нищо никога не е било. В този смисъл Николай Василев, бивш дългогодишен министър, беше прав, като каза в интервю за БНР следното: „България вече повече от 10 години се мотае и почти не се придвижва напред. Представете си варианта, в който ние никога не бяхме подали документи за ЕС и ситуацията е една Молдова. Същата работа е и с еврозоната, от 11 години говорим, че сме много близо, според мен сега сме също толкова близо, колкото през 2009 г.“. Според него едната причина за бавенето е, че държавата не иска да се изложи, като подаде документи, без да е готова, и бъде отхвърлена. Другата е, че „човек, като не знае къде иска да стигне, не отива там, където трябва“. Друг убийствен аргумент срещу противниците на този акт бе даден от Европейската централна банка, която иначе същите тези противници боготворят. В свое изявление нейният говорител Никос Керанис, пресаташе в дирекция „Комуникации“, каза за ABCnews: „За Европейската централна банка (ЕЦБ) 

няма проблем с влизането на държавата в частна банка, 

както е случаят с Първа инвестиционна банка в България“. България и Хърватия могат да влязат в чакалнята на еврозоната тази година. Това заяви пък Фабио Панета, член на борда на Европейската централна банка (ЕЦБ), цитиран от Bloomberg. „Хърватия и България предприеха смели мерки - отбеляза Панета. - Ако процесът приключи успешно, те могат да се присъединят към ERM II до края на годината“, добави той. Панета отбеляза, че страните обикновено остават в ERM II в рамките на около две години, като посочи, че „първият наличен прозорец за присъединяване на Хърватия и България към еврозоната ще бъде през 2023 г., ако всички предварителни оценки са успешни“. В този ред на мисли, ако европейските институции не могат да убедят най-големите си фенове (сред които аз самият не съм), не знам кой може. За съжаление разумът е далеч от такива сложни въпроси, които у нас се движат само от страст.

Коментарът е публикуван във в. "Галерия"