Възкресяването на „Химко” Враца – възможно на 22 % капацитет

Пускането отново на торовия завод „Химко” Враца в възможно на 22% и би дал работа на около 500 души. Това посочи пред бТВ доц. д-р инж. Кирил Петков, който е последният директор на завода. В коментар за това дали е реалистично заводът да заработи отново, той посочи, че това може да стане при намален капацитет. По думите му техническо и кадрово това е възможно за една амонячна инсталация и една карбамидна.

Петков добави, че вариант това да стане е ако „Химко” стане собственост на фирма в рамките на БЕХ. „Моето разбиране е че това е първи етап и после ще се търси стратегически инвеститор”.

Има ли надежда за възстановяване на някогашния торов гигант „Химко" във Враца. Темата се експлоатира усилено най-вече по време на избори. Според сега управляващите и в момента към неработещия от 11 години завод имало заявен инвеститорски интерес. Основната теза е, че, ако държавата, която е основен кредитор, и въпросните интереси успеят да се срещнат максимално, умиращият регион буквално би възкръснал.

Като всяко индустриално чудо от времето на социализма, и „Химко" е бил открит лично от Тодор Живков. Годината е 1968-ма. Върху площ от близо хиляда декара от нищото изниква завод, който в най-добрите си времена е задоволявал три процента от световното производство на азотен тор.

„Това означаваше, че 33 предприятия в света можеха да произведат това, което произвеждаше „Химко". Марката „Химко" беше всеизвестна по целия свят”, спомня си инж. Димитър Иванов, бивш ръководител цех в „Химко".

Почти цялото количество карбамид, произвеждан във Враца, се изнасяло. Заводът хранел почти 3000 души със заплати, на които завиждал целият регион.

Лиляна Симеонова е работила там над 20 години. От носталгия по миналото двамата със съпруга си все още не са продали акциите си в „Химко". „Там има портиер, помолете да влезете, да видите за какъв лунен пейзаж става въпрос, отвън е такава мизерия, ръждясало, почерняло, грозно, срутено. После - къде са хората, те измряха”, посочи тя.

След приватизацията на завода слуховете за нарязани на тъмно инсталации се множат ежечасно, в момента имуществото се управлява от синдик, а процедурата по несъстоятелност на отдавна фалиралото предприятие още е в съда. Основен кредитор е държавата в лицето на НАП, Булгаргаз и НЕК. Въпреки тежката ситуация - апетити към завода имало.

„Някои от тях са устни, други са изразени писмено, инвеститорите не са западни и това също е обяснимо, тъй като едно такова предприятие може да е ефективно или за този, който може да доставя суровина на приемливи цени, или който може да осигури големи пазари за произведената продукция”, посочи Янаки Стоилов, депутат от „Коалиция за България".

През 90-те „Химко" тръгва надолу именно заради непосилната цена, на която Русия започва да търгува със страната ни природния си газ, който е основната суровина за „Химко". Не на последно място са политическите игри тогава, убедени са хората. Сега основният въпрос е възможен ли е повторен пуск. Да, категорични са експертите, разработили плана за рестарт на част от завода. „Две от инсталациите основно, това са пети реформинг в амонячното производство и седма технологична линия в карбамидно могат в рамките на половин година, осем или десет месеца, да бъдат възстановени до степен на годност пълна и да започнат да произвеждат”, обясни инж. Димитър Иванов.

Мнението на песимистите. Според Георги Васков, бивш служител в „Химко",за подобен тип престой на практика трябват сериозни инвестиции, за да бъдат вкарани в работа, не мисли, че някой ще го направи.

В най-добрия вариант става въпрос за възраждане на ¼ от производството.