Строителният бранш е против 15-километровия тунел в Кресненското дефиле

Строителният бранш е твърдо против изграждането на 15-километровия тунел „Крупник – Кресна” на АМ „Струма”. Това ще бъде едно скъпо строителство, в един сеизмичен район, в продължение на поне 10 години, което ще доведе до екологични проблеми, предупредиха на пресконференция днес специалисти от пътното строителство.

Организатори на брифинга, на който се разискваха възможни алтернативи на дългия тунел бяха Българската браншова камара „Пътища”, Камарата на строителите в България, Сдружението на пътните инженери и консултанти, Българската браншова асоциация „Пътна безопасност” и УАСГ.

Би било добре да се намери алтернатива, защото това е един особено скъп проект, заявиха организатори. Вероятно сумата за изграждането на тунела ще надхвърли 1,5 млрд. лева, а времето за изграждане, най-вероятно ще е около 10 години, заяви инж. Павел Диковски, който е автор на сегашните два малки тунела в Креснеското дефиле.

Диковски се позова на добрите практики в Европа, според които времето за изграждането на такива тунели е 8-12 години.

Той предупреди, че при изграждането на 15-километровия тунел трябва да се изнесе и да се депонира 44 млн. кубика скална маса– тежка задача в продължение на 10 години.

Трябва да се изграждат вертикални шахти за вентилация. Това означава временни пътища в района, които ще станат постоянни, тъй като ще са нужни за експлоатация на тунела. Всичко това ще доведе до екологични проблеми.

Освен това за експлоатацията на бъдещия тунел ще е нужно много скъпо оборудване, подчерта Диковски.

Откритата магистрала струва 5-6 до 8 милиона лв. на километър, докато километър тунел ще струва 100 млн лева, заяви проф. Иван Трифонов от Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“.

Той припомни, че в българската практика са отпадали два тунела – единият, с дължина 1 км.,  на магистрала „Тракия”, който е трябвало да се строи в района на Ихтиман и другия – на магистрала „Хемус” – с дължина 3,2 км.

След анализ и разглеждане на множество алтернативи, в първия случай беше решено изкачването на магистралата да започне още от Нови Хан, а при втория беше намерено решение за преминаване през Витиня, посочи проф. Трифонов.

По думите му тунели се налагат, когато имаме тежък планински път и голяма интензивност на движението. Такива се очаква да бъдат тунелите при Петрохан и Шипка.

Докато в случая тунелът има трасе успоредно на Кресненското дефиле. Би могло да се върнем към идеята от 2001 година, според която е трябвало да се разшири съществуващото трасе на Е-79 до четирилентов път, с поредица от малки тунели и виадукти. Тогава би могла да се скъси времето за изграждане на съоръжението  ще може да се работи на много места, а и ще струва по-малко – към 500 милиона лева.

В района са възможни земетресения от 9 степен по Рихтер, предупреди сеизмологът доц. Красимир Ангелов. По думите му при подобно бедствие ще има тежки последици върху пътната инфраструктура. Той даде за пример подобен трус станал в Китай и препоръча да се се избягва строителството на дълги тунели в сеизмични зони.

Инж. Тодор Тодоров, изпълнителен директор на Сдружението на пътните инженери и консултанти даде за пример европейски правилници, в които икономическата обосновка за подобен тунел и при наличие на 10 000 автомобила на денонощие на пътна лента. Това означава трафик от 40 000 автомобила за денонощие през този тунел, посочи Тодоров, според когото най-оптимистичните прогнози за трафика няма да надхвърлят 20 000 автомобила.

Проф. Румен Миланов, член на Българска браншова асоциация „Пътна безопасност“, пък се спря на три, според него, важни фактора. Първо . че няма оценка за пътната безопасност вътре в тунела, второ – че при аварийна ситуация трудно ще се влиза в този 15-километров тунел и трето, че подобно съоръжение би могло да стане цел на терористично посегателство.

Според експертите освен това поддръжката на тунела ще струва вероятно 50 милиона лева годишно.

На финала организаторите призоваха правителството да преразгледа решението за 15-километровия тунел „Крупник – Кресна” на АМ „Струма”, след което специалисти да разработят алтернативи, сред които да се избере работещо решение.