Премиерът Желязков ще участва в Мюнхенската конференция по сигурността

Министър-председателят Росен Желязков ще участва в Мюнхенската конференция по сигурността на 13 февруари.

За 62-ра поредна година конференцията в Мюнхен ще събере близо 50 държавни и правителствени ръководители, които ще направят преглед на предизвикателствата на външната политика и политиката на сигурността.

Глобалният форум в германския град е ключова платформа, която дава възможност за дебати на високо равнище и за провеждането на двустранни срещи.

В Мюнхен премиерът Желязков ще проведе редица срещи, сред които с главния изпълнителен директор на Rheinmetall AG Армин Папергер, с главния изпълнителен директор на Шварц Групе Герд Хшановски и други.

Междувременно БНР съобщи за напрежение по оста Рим-Мадрид преди срещата на европейските лидери в Белгия, в която участва и Желязков. Испанското правителство изрази недоволството си от Италия за организирането на предварителни разговори с няколко европейски лидери непосредствено преди срещата на върха.

По неофициална информация, цитирана от испанските медии, предварителната среща е била организирана съвместно от Италия, Германия и Белгия в хотел, близо до замъка "Алден Бизен", за да се създаде неформална работна група, посветена на европейската конкурентоспособност. На разговорите са били поканени представители на 19 от 27-те страни членки на съюза. Не е ясно на какъв принцип е било решено кои да присъстват и кои - не.

Когато идеята за такава предварителна среща е започнала да се оформя, представителите на Испания ясно са заявили, че не смятат за уместно да се провеждат по-ранни разговори, които изключват някои страни. След това италианското правителство е взело решение да не кани колегите си от Мадрид.

Въпреки това в Рим не виждат напрежение с Испания. Източници от италианското правителство потвърждават, че Педро Санчес и Джорджа Мелони са разговаряли насаме в сряда, но са категорични, че испанският премиер не е възразил срещу италианския си колега относно това, че не е бил поканен на предварителната среща.

Мелони заяви, че Европейският съюз трябва да предприеме конкретни действия за повишаване на конкурентоспособността си, ако иска отново да „мисли мащабно“ и да се изправи пред днешните международни предизвикателства.

„Предизвикателството е да се види дали ЕС може да даде конкретни, ефективни и незабавни отговори по въпросите на конкурентоспособността, защото време за губене повече няма“, каза Мелони пред журналисти в Белгия.

Тя отрече информации, че последните й съвместни инициативи с Мерц са опит за изолиране на френския президент Еманюел Макрон. Такива хипотези се появиха в редица френски медии, сред които Франс прес и Бе Еф Ем Те Ве.

„Със сигурност има германско-италиански двигател по тези въпроси", заяви Мелони, визирайки въпросите на конкурентоспособността. "Засилваме двустранното сътрудничество с Германия, но това не е нещо, което правим срещу когото и да било“, увери Мелони. „Франция присъстваше на разговорите за конкурентоспособността", припомни италианската лидерка. Но тя добави, че ролята, която играе германският лидер Мерц е много положителна и тя му е благодарна, "защото вършим добра работа“.

Мелони добави също така, че подкрепя емитирането на така наречените „еврооблигации“ от ЕС – една идея, за която настоява Макрон с цел финансиране на инвестиции в отбраната и изкуствения интелект, като същевременно призна, че темата разделя страните от ЕС.

В предварителната среща на върха, предшествала неформалния Европейски съвет, участваха освен Германия, Италия и Белгия, и Словакия, Унгария, Полша, Дания, България, Люксембург, Финландия, Хърватия, Кипър, Франция, Австрия, Чехия, Нидерландия, Румъния, Гърция и Швеция, както и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, посочва "Скай Ти Джи 24".

В Европейския съвет иначе участваха и двама бивши италиански премиери - Марио Драги и Енрико Лета. Те бяха натоварени през 2024 г. от ЕК да представят доклади за състоянието на конкурентоспособността на Евроблока и за единния европейски пазар.

В изказването си пред европейските лидери Драги, който е и бивш управител на Европейската централна банка, „е подчертал влошаването на икономическия контекст в Евроблока и се е съсредоточил върху няколко ключови теми, а именно необходимостта от намаляване на бариерите в единния пазар, фрагментацията на капиталовите пазари и усилията за мобилизиране на европейските спестявания, цената на енергията, възможността за целенасочено прилагане на европейско предпочитание в определени сектори. Накрая той е поставил и въпроса за процеса на вземане на решения, с възможността да се прибегне – ако е необходимо – до засилено сътрудничество, за да се напредне по-бързо по някои от гореспоменатите теми, както е предвидено в европейските договори.

След изказването на Драги е последвала дискусия, определена като „много съществена“, с лидерите, които са поставили въпроси по теми като „предизвикателствата пред инвестициите, съюза на спестяванията и инвестициите, функционирането на енергийния сектор, насоките относно сливанията на компании в ЕС и международната роля на еврото“.

След това се е провела и работна сесия с Лета, който е представил своите виждания за това как единният пазар може да бъде използван по най-добрия начин в един бързо променящ се свят.

„Единният пазар е нашият най-добър отговор на Тръмп и основата на нашия суверенитет. В стратегическите сектори трябва да преминем от 27 пазара към един-единствен. Това, от което се нуждаем сега, е ясен път за завършване на Единния пазар, с бързи резултати и конкретни постижения още през 2026, 2027 и 2028 г.“, е заявил Лета.

„Ако не успеем да дадем старт на силна интеграция на финансовите пазари, ще бъде невъзможно да бъдем достатъчно конкурентоспособни“, е допълнил той, предлагайки „Закон за единния пазар“, базиран на три вертикални стълба: енергетика, свързаност и финансови пазари. Той е допълнил, че днес е от ключово значение да се възроди вътрешната интеграция на ЕС, за да стане Европа по-силна и по-ефективна“.

Сценариите трябва да са само положителни, защото Европа няма право да греши. Ние виждаме как търговският натиск върху Европейския съюз се увеличава и от страна на Китай, и от страна на Съединените щати.

В Китай, например, един ветрогенераторен парк или слънчеви батерии се изграждат буквално за няколко месеци. В Европа е нужна година само, за да се получи разрешително, което поставя китайската икономика на много по-конкурентна почва.

Това каза в предаването "България, Европа и светът на фокус“ на Радио ФОКУС българският евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и заместник-председател на правната комисия в Европейския парламент Емил Радев.

Коментарът му е по повод призива на канцлерът Фридрих Мерц за дерегулация на всички сектори и преразглеждане на целия набор от съществуващо законодателство в ЕС.

На въпрос възможно ли е преразглеждането на европейските регулации, Радев посочи, че е възможно, тъй като се преразглеждат европейските регулации много редовно с ясното заявяване за опростяване на процедурите, за повишаване на конкурентоспособността и за намаляване на европейската регулация.

"До тук ние виждаме няколко стъпки от Европейската комисия, които водят реално към тези цели, но за съжаление, те не са достатъчно интензивни и все още чакаме законодателни предложения, като "28-я режим", където ще може много бързо да регистрираме инвестиционни дружества в целия ЕС, опростено с типов устав, всичко ще бъде по дигитален начин подавано, минимални такси, минимален капитал и опростяване на процедурите, така че само за няколко дни всеки един от нас да може да регистрира фирма, където и да е в Европейския съюз, без да се налага да ходи на място, без да се налага да плаща големи суми за такси, за консултантски договори", обясни Радев.

Относно думите на Мерц, той посочи, че в края на януари е имало среща между него и премиерът на Италия Джорджа Мелони, която е завършила с подписването на документ за сътрудничество между двете водещи индустриални държави в ЕС.

Според него документът играе ролята на "политически сигнал", че двете водещи индустриални държави в блока осъзнават мащаба на предизвикателствата пред Европа.

"И този документ е опит да се зададе посоката на целия Европейски съюз с водещи тези две държави без обаче да се изключва участието и на останалите. В тази връзка Италия и Германия организираха предварително среща, преди неформалното събиране на лидерите на ЕС в Брюксел, която цели изграждането на платформа на единомислещите държави, които да подтикнат ЕС към действия без да се чака пълно единодушие", каза той, допълвайки, че този подход отразява и призива за прагматизъм, отправен от Марио Драги.

"Това ще бъде още един двигател, който да завърти дискусията за дерогации, за съживяване на единния пазар в индустриалната конкурентоспособност на ЕС и отвореността на Европа към световната търговията", каза той.