Евродепутатът Томаш Фрьолих пред ФАКТИ: Тръмп разбира само езика на силата, а ЕС излъчва слабост

На фона на войната в Украйна, напрежението между ЕС и САЩ, споровете около Зелената сделка и обвиненията в двойни стандарти по отношение на върховенството на закона, Европейският парламент се превръща в арена на все по-остри идеологически сблъсъци. В този контекст новосформираната група „Европа на суверенните нации“ (ESN) заявява амбиция да пренареди баланса в Брюксел и да наложи визия за съюз на равноправни, суверенни държави. За вътрешната динамика в Европейския парламент, за скандала „Пфайзер“, и какво още… Пред ФАКТИ говори евродепутатът Томаш Фрьолих от Алтернатива за Германия, която е член на грапата „Европа на суверенните нации“ (ESN) в европйския парламент.

– Г-н Фрьолих, как изглежда Европейският парламент отвътре – Европа на обединените нации ли е това, или място, където големите държави потискат малките?
– Европейската идея по същество е правилна и именно за по-малките държави парламентът предоставя възможност за влияние, каквато те трудно биха имали самостоятелно на световната сцена. Един български или балтийски евродепутат може тук да дебатира и да взема решения на равни начала с френски или германски колеги. Това е реално постижение на европейското сътрудничество. В същото време трябва да бъдем честни – в политическата практика големите групи и големите държави членки естествено имат по-голяма тежест. Това до известна степен е неизбежно.

Проблемът възниква, когато тази тежест се превърне в автоматизъм – когато Берлин или Париж на практика решават какво е „европейско“.

Нашата цел в групата „Европа на суверенните нации“ е да възстановим този баланс. Не срещу Европа, а за по-добра Европа – такава, в която всяка нация седи равноправно на масата, а не само получава решения, взети другаде. И за Европа, която глобално не остава прегазена.

– „Пфайзер“ обидна дума ли е, когато в Европейския парламент се обсъжда работата на Европейската комисия и по-специално дейността на нейния председател Урсула фон дер Лайен?
– Името „Пфайзер“ в Европейския парламент се превърна в синоним на всичко, което не работи в Комисията на фон дер Лайен. Фактите са известни: председателят на Комисията е договорил многомилиардни договори за ваксини чрез SMS-и с шефа на „Пфайзер“ Алберт Бурла – заобикаляйки всички контролни механизми.
Тези съобщения и до днес не са публикувани, въпреки че Европейският омбудсман посочи това като нередност, а Европейската сметна палата отправи критики към начина на договаряне. Става дума за до 35 милиарда евро публични средства. Когато в парламента се спомене „Пфайзер“, това може би все още не е обида, но е кратка формула за един от най-големите скандали с прозрачността и потенциална корупция в историята на институциите на ЕС.
Фактът, че фон дер Лайен получи втори мандат въпреки неизяснената афера, говори много за състоянието на демократичния контрол в Брюксел. А това, че тя многократно остава на поста благодарение на широко междупартийно мнозинство – от крайната левица до център-дясно – въпреки внесените от нашата група вотoве на недоверие, е подигравка с европейските народи.

– Беше създадена нова парламентарна група „Европа на суверенните нации“ съвместно с българската партия „Възраждане“. Започнаха ли вече да ви признават и да се съобразяват с вашите позиции?
– Създаването на ESN беше важна стъпка. Обединяваме сили от различни европейски държави, които споделят едно убеждение – че

Европа може да функционира само като съюз на суверенни нации.

Сътрудничеството с „Възраждане“ и други партньори показва, че тази позиция има подкрепа и създава мост между патриотичните и десните партии в Европа. Признание от страна на управляващия елит в класическия смисъл, разбира се, не получаваме. Но нашите теми си пробиват път. Когато днес дори политици от мейнстрийма говорят за защита на границите, суверенитет и кризата на европейските институции, това е и наш принос. Макар числено да сме най-малката група, се превърнахме в двигател, чието влияние вече не може да бъде игнорирано.

– Ако говорим за обединена Европа, как оценявате преговорите между ЕС и САЩ, особено в контекста на наложените от Доналд Тръмп мита и приемането от страна на Комисията на 15%?
– Реакцията на Комисията беше унизителна. Да приемеш 15% мита и да го представиш като успех в преговорите показва мащаба на европейската слабост.

Европа има икономика, съпоставима с тази на САЩ – няма причина да бъде третирана като младши партньор.

Проблемът не е само Тръмп. Проблемът е, че Брюксел десетилетия наред разчиташе на американските гаранции за сигурност и днес няма реални лостове за влияние. Самоуверена европейска търговска политика изисква собствена индустриална стратегия и готовност да се защитават европейските интереси дори срещу Вашингтон.

– Може ли Европа изобщо да преговаря на равни начала с Доналд Тръмп?
– Може, но не и в сегашното си състояние. Тръмп разбира само езика на силата, а ЕС излъчва слабост. Не поради липса на ресурси, а поради липса на политическа воля. Докато Европа остава енергийно зависима от САЩ, не изгражда самостоятелен отбранителен капацитет и се губи във вътрешни дебати, всеки американски президент ще използва тази слабост. Трябва да сме наясно – Тръмп не търси партньорство с Европа, а защитава американски интереси. „America First“ не означава „Америка и Европа заедно“. Европа трябва да намери отговор, който не е подчинение.

– Възможно ли е да станем свидетели на своеобразно „НАТО срещу НАТО“ заради напрежението около Гренландия?
– Дебатът за Гренландия разруши една илюзия – че НАТО е съюз на равноправни. Ако лидерът на съюза открито спекулира за насилствено придобиване на територия на съюзник, възниква въпросът какво всъщност държи този съюз заедно.

Тук не става дума за жителите на Гренландия, а за суровини и геостратегически контрол над Арктика.

Това е класическа политика на великите сили. Европа трябва да изгради собствени структури за сигурност, които не зависят от волята на една държава или един човек – особено когато тази държава дори не е в Европа.

– За какви ценности говорим, когато светът е изправен пред нови териториални конфликти?
– Т.нар. „ред, основан на правила“ винаги е бил ред, чиито правила се определят от по-силния. Путин нарушава международното право в Украйна – но Вашингтон си запазва правото да сваля правителства във Венецуела, да анексира територии или да бомбардира суверенни държави.
Разликата не е в методите, а в това кой има силата да избегне последствията. Европа трябва да спре с двойните стандарти. Правото на суверенитет и териториална цялост или важи за всички, или не важи за никого – за Украйна също толкова, колкото и за Гренландия.

– Срещу кого ще бъдат насочени увеличените разходи за отбрана на ЕС?
– Това е ключовият въпрос, на който Брюксел не дава честен отговор. Превъоръжаване без стратегическа автономия означава Европа да купува оръжия, които в критичен момент може да използва само с американско разрешение.

Нужна ни е европейска отбрана, която служи на европейските интереси, а не като продължение на Пентагона.

Правилно е Европа да инвестира повече в сигурността си, но фокусът трябва да е върху възпиране и териториална защита, а не върху интервенции в други части на света.

– Политиката на силата ли е новата глобална норма?
– Политиката на силата никога не е изчезвала – просто беше прикрита зад фасадата на мултилатералните институции. Тръмп разруши тази фасада.

Въпросът за Европа не е дали иска да води силова политика, а дали изобщо е способна.

Имаме най-големия вътрешен пазар в света, висококвалифицирано население, технологични възможности. Силата не е само военна, но изисква воля за формулиране и отстояване на собствени интереси.

– Как се отразява Зелената сделка на европейската икономика?
– В сегашния си вид Зелената сделка е програма за деиндустриализация. Докато САЩ субсидират индустрията си, а Китай разширява производствения си капацитет, Европа сама си поставя все нови ограничения. Резултатът е изнасяне на работни места, по-високи енергийни разходи и спад на конкурентоспособността.

– Ще бъде ли ревизирана или отменена Зелената сделка?
– Натискът расте. Икономическата реалност настига идеологията. Дори в рамките на Европейската народна партия се чуват гласове за сериозна ревизия. Официално вероятно няма да бъде отменена – вложен е твърде много политически капитал. Но на практика ще трябва да бъде смекчена, ако Европа не иска да губи още конкурентоспособност. Въпросът е дали корекциите ще дойдат навреме или щетите вече ще са необратими.

– Отменени избори в Румъния, съдебен натиск срещу опозицията във Франция, наблюдение на опозицията в Германия – това ли е демокрацията в ЕС?
– Случилото се в Румъния беше безпрецедентно – демократичен изборен резултат бе анулиран, защото не беше приемлив за Брюксел, Париж и Берлин. Във Франция съдебната система се използва срещу политически опоненти. В Германия опозицията се наблюдава от службите. Всичко това се случва под погледа на Комисията, която уж защитава върховенството на закона – но само когато става дума за „неудобните“. Срещу Унгария и Полша се водят процедури, а нарушения в Западна Европа се игнорират. Това е двоен стандарт.

– ЕС твърди, че е „единна в многообразието“. Така ли изглежда отвътре?
– Това мото се е превърнало в празна фраза. Днешният ЕС не търпи истинско многообразие - който се отклони от линията на Брюксел, бива наказван.

Европа не се нуждае от централизирана бюрокрация, която налага един модел на всички. Нужен е рамков съюз на свободни и суверенни нации, които си сътрудничат на основата на взаимно уважение, без да се превръщат в провинции на непрозрачна и дисфункционална структура.

Ние се борим за различен европейски ред – най-последователно от всички десни групи – и искаме да повлияем и на останалите формации вдясно от центъра. Европа вече не може да си позволи половинчати решения.