Цена от 6-8 евро за кг. сирене – възможна ли е? Симеон Караколев пред ФАКТИ

Българските потребители плащат твърде висока цена за основни хранителни продукти, докато производителите често работят на ръба на рентабилността. Прекомерните надценки в търговската мрежа ли изкривяват пазара, а българските фермери могат ли да предложат качествени млечни продукти на значително по-достъпни цени. Какво е решението… Пред ФАКТИ говори Симеон Караколев, съпредседател на Националната овцевъдна и козевъдна асоциация.

- Г-н Караколев, какво според вас е справедлива цена, каквато заявка чухме от управляващите? И кой в една верига на ценообразуване трябва да загуби, за да може да спечели крайният клиент?
- Разглеждам справедливата цена в две посоки. Първо – цената, от която тръгва определената храна или продукция. За да стане един продукт храна, някой трябва да произведе суровината. В случая това, което наблюдаваме, е липса на справедлива цена за този, който произвежда съответния продукт. Същевременно виждаме прекомерно натоварена надценка към последното звено – потребителя. Защо я наричам справедлива? Защото справедлива би била цената, която удовлетворява и двете страни. В момента и производителят, и крайният потребител участват във веригата не с удовлетворение от сделката, а по принуда. Така го разчитам.

- Твърдите, че разликата между изкупната цена на суровината и крайната цена в магазина често е огромна. Къде според вас се натрупват най-големите надценки – при преработвателите, търговците или по цялата верига?
- Категорично мога да кажа, че не е по цялата верига, защото наблюдаваме асиметрия при надценките. В първото звено – производителят на суровината – ако говорим за сирене, производителят на мляко е субсидиран от държавата, за да не фалира. При него надценка няма. Той често продава и на загуба. В другия край – в търговската верига – наблюдаваме надценки от 60–70%, а понякога достигат и 100% върху съответния продукт. Каква част от тези надценки представляват нелоялни търговски практики, вече чакаме компетентните органи да се произнесат.

- Очаквахте ефект от закона за надценките. Виждате ли вече понижение на цените?
- Според мен това не е краткосрочен инструмент. Това е инструмент, който разчиства терена за една честна надпревара. В крайна сметка българският производител е поставен в неконкурентни условия спрямо чуждия. Ако говорим за сирената, той бива представян по различен начин пред потребителите, което изкривява конкурентоспособността му. От друга страна, българският потребител не заслужава да купува толкова скъп продукт, защото самият продукт не струва толкова. Българското сирене не струва 12 евро за килограм, както го виждаме в голяма част от търговските вериги. Българският потребител е принуден да плаща подобни цени.

- Каква според вас трябва да е нормалната цена на един килограм краве сирене към крайния потребител?
- Скоро имаше събор на овцевъдите и ние имахме щанд – говоря за нашия кооператив, който е най-големият, защото в него са включени над 350 животновъди. Направихме кооперативен щанд, на който предлагахме на крайния потребител краве сирене от българско мляко на цена от 6 евро за килограм, а овче сирене от българско овче мляко на цена от 8 евро за килограм. Това според мен трябва да са цените, на които българските потребители да купуват качествени български храни.

- А защо толкова години не успяхме да намерим баланс, така че до крайния потребител да достига продукция на нормална цена?
- Защото този пазарен дефект, който наблюдаваме в момента, се дължи на години подценяване на късите вериги на доставка. Късите вериги на доставка са инструмент, който работи в цяла Европа. Това е начинът, по който се скъсява пътят между производителя и потребителя. Насърчават се фермери и кооперативи, най-вече кооперативи, да изграждат своя собствена магазинна мрежа, в която да продават качествена продукция на достъпна цена. Години наред това беше подценявано. Ето така се създава този пазарен дефект, който наблюдаваме в момента.

- Вие вече като кооператив ли преговаряте с големите търговски вериги или продължава всеки земеделец сам да се бори, за да пласира продукцията си?
- Вече започнахме да преговаряме като кооператив, но мога да кажа, че нашата амбиция е да изградим собствена магазинна мрежа, в която да предлагаме тази продукция в цялата страна. Повтарям – ние предлагаме краве сирене на 6 евро за килограм и овче сирене на 8 евро за килограм. Това е нашата амбиция и нашият план. В съвсем скоро време започваме да изграждаме тази магазинна мрежа.

- Защо това не се случи досега?
- Причината е, че все още нямаме закон за кооперативите. Има много административни спънки. Досега имаше и проблеми с кредитирането. Никой не иска да финансира подобни проекти, защото те са сравнително нови в нашата икономика, особено през последните 30 години в селското стопанство. От друга страна, кооперативът има своите специфики.

- Какво трябва да се промени, за да може да стартира една такава инициатива?
- Трябват частични законодателни промени, които да субективират кооперативите в българското законодателство. След това са необходими инструменти за гарантиране, каквито вече има. Вече имаме банкови гаранции, които покриват до 80% от проектите на кооперативите. Но трябва да има и кредитиране за оборотни средства, с които да се подпомага тяхната дейност. Така са стартирали всички кооперативи в Европа. Впоследствие много от тях са станали и собственици на банки. Кооператив е собственик на банка е „Сосиате Женерал“, кооператив на животновъди е собственик на „Райфайзенбанк“.

- Да разбирам, че отправяте сериозно предизвикателство към големите търговски вериги. Това ли е пътят, по който трябва да върви българското животновъдство?
- Това е пътят, по който ще върви българското животновъдство. За голяма част от секторите в селското стопанство кооперирането е единственият възможен път, за да се създаде трайна устойчивост.

- Кооперативът, който създавате, и развитието на собствена магазинна мрежа могат ли да гарантират целогодишно достатъчно продукция за крайния клиент?
- Сигурен съм, че можем да поддържаме продуктова сигурност целогодишно. Наясно съм с потреблението. Знам какво е потреблението на краве и овче сирене, знам какви са възможностите на хората, които се занимават в този сектор. Може би в началото няма да можем да задоволим българското потребление на 100%, но с времето ще стане. Но съм сигурен, че българските производители могат да покрият в много голяма степен потреблението на сирене от българско мляко още в началото.

- Много страни около нас разчитат на сериозни държавни дотации. Как стои този въпрос в България? С какво държавата подпомага един животновъд?
- Примерно в Гърция има сериозни дотации, но мога да кажа, че в България субсидиите в животновъдството, ако говорим за преките плащания, са над средното европейско ниво. Големите проблеми на българските животновъди са два. От една страна няма достатъчно земя. Голяма част от плащанията по Общата селскостопанска политика на ЕС вървят през земята, а българският животновъд няма достатъчно земя. Тук са нужни промени в закона, които да дадат възможност до българския животновъд да достига българска земя – общинска или държавна.

- Често давате за пример Гърция. Каква е разликата в политиките за популяризиране на местните млечни продукти?
- Гърция дава немалко средства – над 10 милиона евро само за промотиране на гръцкото сирене Фета. Хайде да видим колко пари дава България за промотиране на българското овче сирене.

- Със сигурност сте проверявали, за да говорите така. Каква е сумата?
- При нас сумата не достига и 100 хиляди евро, които България харчи за промотиране на български млечни продукти в чужбина. В Гърция говорим за над 10 милиона евро. Направете си сметката за какво става въпрос.

- Визията, по която работите – създаването на кооперативни магазини – в какъв времеви хоризонт може да се реализира?
- Разделили сме процеса на няколко етапа. Надявам се до три месеца да стартираме първите магазини на кооператива. В рамките на шест месеца се надяваме магазините да станат 50, а в рамките на три години – около 300 търговски обекта. Това ще бъде инструмент, който от една страна трябва да бъде подкрепен от държавата, а от друга – да получи уважение от страна на потребителите. В крайна сметка мисля, че потребителят и производителят трябва да бъдат свързани много по-пряко. Искам да подчертая, че говорим за животновъдите, защото част от производителите на сирене не работят с българско мляко. Затова е много важно да насочим фокуса на потребителите към животновъдите, които произвеждат българско мляко, от което се правят български млечни продукти.