Дамян Войновски пред ФАКТИ: Не мантинелите са единственият проблем – системата не работи

Поредицата тежки катастрофи с тежкотоварни камиони, при които превозни средства преминават през мантинелите и навлизат в насрещното движение, отново постави на дневен ред въпроса доколко безопасни са българските пътища. Проблемът обаче не се изчерпва единствено с инфраструктурата. Къде се коренят причините… Пред ФАКТИ говори Дамян Войновски, бивш изпълнителен директор на ИА „Автомобилна администрация“ и автотехнически експерт.

– Г-н Войновски, след поредицата тежки катастрофи с тирове, които преминаха през мантинелите и навлязоха в насрещното движение, къде е основният проблем – в инфраструктурата, в контрола или в подготовката на водачите?
– При тежки инциденти рядко причината е една, обикновено има повече от един фактор, които водят до тежките последици. За да се определи причината, трябва да се извърши експертиза, като се изследват всички обстоятелства, всичко друго е предположения и спекулация. Моите наблюдения показват, че обикновено основните причини за тежките произшествия са нарушения на правилата за безопасност на движението, а целта на подготовката на водачите, качествената и адекватна организация на движението и пътна инфраструктура трябва да спомогнат за повишаване на безопасността на движението и ограничаване на тежките последици от произшествията. Основните цели на ефективния контрол трябва да са насочени към превенцията за недопускане на нарушения. Аз лично смятам, че в България имаме дефицити във всички фактори – както в подготовката на водачите, в ефективността и качеството на инфраструктурата и организацията на движението, така и в ефективността на контрола. Всички държави, които са постигнали значително намаляване на тежките произшествия, са го постигнали не с работа в една единствена област, а чрез комплекс от мерки, целенасочени към безопасността на движението, затова и аз не мога да посоча една основна причина. За подобряване на безопасността на движението трябва да се разработят и прилагат целенасочени комплексни мерки.

– Доколко българските мантинели отговарят на съвременните европейски стандарти за задържане на тежкотоварни автомобили? След трагичните инциденти започнаха проверки именно на тези съоръжения?
– Аз лично не съм експерт в пътното строителство и не мога да взема отношение за стандартите на мантинелите. Отчитайки последните събития, считам, че трябва да се направи анализ от специалисти в тази област, но не само на участъците, в които са настъпили тежки произшествия, а цялостен анализ на инфраструктурата, да се проучи международният опит и да се използва, където е възможно. Анализите не трябва да са инцидентни при настъпване на произшествие, а периодични и непрекъснати. Технологиите се развиват, проучванията непрекъснато напредват и ние трябва да се стремим да сме в крак с най-новите тенденции, а не да търсим решения само при настъпване на трагедии.

– От дълго време предупреждавате, че има участъци с вече ударени и непоправени мантинели. Колко голям риск представляват те за движението по магистралите?
– Разбира се, че повредените мантинели представляват риск и това не се отнася само за мантинели, а за всички компоненти на инфраструктурата. Деформираните мантинели променят своите качества и не могат толкова ефективно да изпълняват своето предназначение, а в някои случаи могат дори да бъдат опасни. При деформации могат да се нарушат якостните качества на мантинелата и възможността да задържа фабрично заложените натоварвания. Затова е много важно да има непрекъснат обмен на информация между компетентните институции, да се поддържат активни договорите за поддръжка на инфраструктурата и да се реагира максимално бързо при възникване на инциденти. Съществена роля има и обследването, което, както казах, не трябва да е само при тежки инциденти, а да се извършва периодично и непрекъснато. Трябва да се има предвид, че има инциденти на пътя, особено когато те не са тежки, които не се докладват на компетентните органи поради различни причини. Може водачът да не е сключил застраховка „Автокаско“ и да е самокатастрофирал, като предпочете да не уведомява контролните органи, за да не си навлича допълнителни неприятности. Може водачите, участвали в инцидента, да подпишат двустранен протокол и да не повикат контролните органи, въпреки че законът не разрешава такива действия, когато има повредена инфраструктура. Може водачът да е самокатастрофирал и да не извика контролните органи, защото е употребил забранени субстанции. Затова голяма роля в този процес има и обществото. Апелирам към гражданите – когато станат свидетели на произшествие, особено когато има повредена инфраструктура, да уведомяват своевременно контролните органи.

- Нужно ли е България да премине към нов тип разделителни съоръжения на най-натоварените магистрали – например бетонни бариери вместо метални мантинели в определени участъци?
- Както казах, аз не съм специалист в тази област. Всеки тип разделителни съоръжения има своите предимства и недостатъци. Необходимо е да се анализират и обследват пътищата и да се поставят най-адекватните за конкретния участък разделителни съоръжения. Няма универсално решение, необходими са специалисти и анализи, за да се изберат най-подходящите, ефективни и икономически изгодни решения.

- Каква част от тежките катастрофи с товарни автомобили се дължат на човешка грешка и каква на недостатъци в инфраструктурата?
- В природата на човека е да греши. Сигурно няма водач, който не е допускал грешки, било незначителни или опасни и затова се предприемат различни мерки, които следва да предотвратят или ограничат тежките последици от тези грешки. Затова се въвеждат редица системи за безопасност в автомобилите и съответните системи по пътищата и инфраструктурата. Проблемът идва, когато тези допълнителни системи са неподходящи или некачествени. Както казах, тежките произшествия обикновено са причинени от повече от един фактор. Например, неспазване на ограничение на скоростта, след което загуба на контрол вследствие на грешка при управление на автомобила или техническа неизправност и ако прибавим и неподходяща или повредена инфраструктура, се стига до тежки последици. Много е важно да се правят качествени обследвания и анализи на участъците, за да се предприемат най-подходящите мерки за безопасност преди да се стигне до тежък инцидент. Аз лично считам, че в България съществуват дефицити във всички компоненти на безопасността на движението по пътищата – водач, път, автомобил, и трябва да се работи целенасочено към всички компоненти, а не само към един.

- И пак стигаме до въпроса достатъчен ли е контролът върху тежкотоварните камиони – скорост, претоварване, техническа изправност, работно време на шофьорите и спазване на регламентите?
- Разбира се, че контролът има важна роля в концепцията за безопасно движение по пътищата. Основната роля на контрола трябва да бъде превенцията, но за да я постигне, той трябва да е ефективен и постоянен. Много мога да говоря за контрола, особено на тежкотоварния трафик. Знаем, че в България има множество контролни органи на пътя и всеки работи в своята област, но достатъчно ли е това? Считам, че не. За да е ефективен контролът на тежкотоварния трафик, считам, че следва да се създаде единен контролен орган с достатъчен капацитет. В момента контролните органи на МВР основно работят по покриване на произшествия, контрол на скоростта основно на леките автомобили и спазване на пътните знаци. По отношение на тежкотоварния трафик МВР няма достатъчно компетентност и квалификация. Тол управлението се занимава с пътните такси, а Автомобилна администрация не разполага с капацитет за сериозен контрол и е системно недофинансирана. Всичко това създава предпоставки за неефективен контрол. След почти всяка трагедия на пътя законодателят започва обсъждане на завишаване на санкциите, но това се е доказало като неефективна мярка. Просто трябва да се обърне повече внимание на повишаване на капацитета и квалификацията на контролните органи. Да се създаде единен контролен орган и то не в МВР, защото МВР си има своите компетенции при произшествията. Да се наблегне на квалификацията, оборудването и, разбира се, адекватното възнаграждение на контролния орган. По този начин да се въздейства превантивно с цел повишаване на безопасността по пътищата.

- След всяка тежка катастрофа се говори за проверки. Необходимо ли е законът да задължи разследващите органи да обследват не само водача и автомобила, но и пътя, мантинелите и организацията на движението?
- Не смятам, че в момента има ограничение за всеобхватно разследване на произшествията и отново трябва да се променя законът. Няма пречка да се разследват всички обстоятелства около едно произшествие. По-скоро аз бих наблегнал на методика за разследване на тежки произшествия и на обучение на разследващите. Преди време от Държавната агенция за безопасност на движението по пътищата предлагаха да се създаде специализиран орган за разследване на тежки пътни инциденти по аналогия на органите за разследване на жп инциденти и авиационни инциденти. Смятам, че това е една добра мярка с оглед уеднаквяване на практиката за разследване на такива инциденти в страната и за създаване на необходимия капацитет от експерти.

- Кои са трите най-спешни мерки, които могат още през тази година реално да намалят риска от подобни трагедии на автомагистралите?
- Смятам, че няма универсална мярка, а трябва да се работи системно и целенасочено по единна стратегия. Всички ангажирани с безопасността на движението институции трябва да работят системно и целенасочено, а не кампанийно след настъпване на инцидент. Трябва да има ясни отговорности и да се носи пряка отговорност за неизпълнение на стратегията. В момента наблюдаваме по-скоро само оправдания и прехвърляне на отговорността.

- След всички трагични инциденти можем ли да кажем, че в България липсва цялостна политика за безопасност на движението, при която държавата да носи същата отговорност, каквато се търси от водачите и превозвачите?
- Да, аз лично считам, че няма единна цялостна политика за безопасност на движението или ако има, тя по-скоро е само на хартия и служи за замазване на положението. Институциите, отговорни за безопасността на движението по пътищата, работят по-скоро кампанийно в тази насока и то често след настъпване на тежки инциденти. Правителството трябва ясно да се ангажира с безопасността на движението по пътищата и недвусмислено да покаже, че това е приоритет. Да се осигурят средства в тази насока и да се търси отговорност за неизпълнение на политиката или при провал на предложените мерки. Има немалко средства във Фонда за безопасност на движението по пътищата, но те не се изразходват ефективно и много от институциите, работещи в тази област, нямат достъп до тези средства. Вече няколко години се правят опити за промяна на реда за достъп до тези средства, но резултат няма. Ако безопасността е приоритет на правителството, това също е начин да покаже, че иска да се промени редът за достъп до средствата от фонда и да се упражни контрол върху ефективното използване на тези средства.