95 години от подписването на Ньойския договор

Днес отбелязваме 95 годишнината от подписването на Ньойския договор, с който се слага край на участието на България в Първата Световна война през 1919 г. Родината ни е на страната на губещите в големия конфликт и клаузите на договора й нанасят тежки поражения.

Според договора България трябва да предаде на Кралството на сърби, хървати и словенци Западните покрайнини - села в Кулско, областите около Босилеград, Цариброд и Струмица. Антантата поема под управление Беломорска Тракия, но става ясно, че тя ще бъде дадена на Гърция. Потвърждава се румънското владение над Южна Добруджа.
 

Пред Паметника на незнайния воин в София ще бъде почетена паметта на загиналите български войници и офицери по време на Първата световна война. Председателят на Народното събрание Цецка Цачева ще произнесе слово на тържествената церемония. Венец пред Паметника ще положи президентът Росен Плевнелиев

Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.

През лятото на 1919 г. Белград изпраща мемоар до френския премиер Жорж Клемансо, където се настоява цялата българо-югославска граница от река Дунав до Беласица да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. Видин, Кула, Белоградчик, Трън, Цариброд, Босилеград, Кюстендил, Струмица и Петрич) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.

Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският контрааргумент, че липсва промяна в етническата характеристика на областта.

Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между великите сили, но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ буфер спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.

Разнообразното население на Балканите става база за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на "независими" чуждестранни представители от Западна Европа. От голямата цена за "независимо" експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с история, етнология. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.

Според финансовите клаузи държавата е задължена да изплати 2 250 000 златни франка репарации – сума непосилна за българското правителство по онова време. В срок от 5 години природните ресурси от мините край Перник трябва да се изнасят за КСХС (Кралство на сърби, хървати и словенци).

От военна гледна точка на българите е забранено да притежават тежки въоръжения, да притежават наборна армия, а професионалната войска е ограничена до 20 000 души. С течение на времето родните политици успяват да се договорят и за 10 000 жандармеристи и 3 000 души гранични войски.