Кулата от кибритени клечки на левицата може да рухне

Няма да се запомни с добро тази кампания за президентските избори, защото тя не дава основното, което се очаква от една кампания - кандидат с визия, заявени цели и програма. Една и половина парламентарни формации успяха да направят нещо подобно. Този анализ направи по БНР Първан Симеонов от "Галъп", според когото такъв тип кампании означава, че партийната инерция ще бъде определяща и естественото предимство е за водещата партия:

„Докато Борисов изчаква със своя кандидат или със себе си, другите имат време да направят по няколко хода и няколко пъти да сгрешат. Борисов може да си позволи лукса да пласира кандидат накрая, след като вече ще са ясни изходите от скандалите при всички останали.“

С жест на видимо политическо надмощие спрямо АБВ Корнелия Нинова избира здравето на партията пред нейната красота - красивия жест с находчивата кандидатура на ген. Румен Радев, посочи анализаторът:

„Обостриха се разломни линии вътре в партията . Това, което направи Корнелия Нинова е за консумация на вътрешните публики в БСП - "Ето, ние не зависим от АБВ."

В тази ситуация едно креативно решение на АБВ би било по-добро от напускането на левия съюз“, смята Първан Симеонов.

„Напускането на потенциалния съюз вляво всъщност може да развали цялата тази кула от кибритени клечки, която в левицата успяха да съставят и която работи и за БСП, и за АБВ“, каза още той.

Кампанията според Симеонов очертава две ниши на търсене - търсенето на стабилност и нишата на национализма. Той допълни, че опитите за окрупняване на политическите ниши след крайното им раздробяване е много труден процес, защото:

„Голяма част от политическите формации вече не представляват никого и са се превърнали в политически брокери. Кризата на представителството ражда търсене за пореден популизъм и търсене за поредни проекти, които да разкарат всички от терена.“

В този процес по думите му се наблюдават „до болка позната цикличност и до наивност повтарящи се грешки“:

„В голяма част от случаите българските политически формации не толкова представляват едни групи в обществото, колкото представляват свой личен интерес, с който търгуват. Докато ние си играем на извиване на ръце, на политически шахмат, се случват изключително тревожни неща. Българската политика, българската власт е в много тежко положение. Облаците над България се сгъстяват. Тук за съжаление може да има няколко неприятни последици. Едното е, че всички, които извиват ръце, които търгуват, утре могат да се съберат заедно, под лозунга "Национално обединение в трудните времена". Когато всичките се съберат и опозициите липсват, краденето е безконтролно.“