Кабинетът е против обжалването на глобите от 50 лева

С определение на Конституционния съд от 8 декември 2011 г. Министерският съвет е конституиран като заинтересована страна по конституционно дело №10 за 2011 г., образувано по искане на омбудсмана на Република България за установяване противоконституционност на чл.189, ал.13 от Закона за движение по пътищата поради противоречие с чл.56; чл.4, ал.1 и чл.120, ал.1 и 2 от Конституцията. Това съобщиха от пресслужбата на правителството.

Оспореният текст предвижда, че не подлежат на обжалване наказателни постановления и електронни фишове, с които е наложена глоба до 50 лв. включително. Според омбудсмана на Република България разпоредбата ограничава прогласеното в чл.56 от Конституцията право на защита, тъй като поставя препятствие пред гражданите да обжалват пред съд съставяните по Закона за движението по пътищата наказателни постановления и електронни фишове за налагане на глоба под 50 лв.

Омбудсманът счита, че подобно ограничение не съответства и на член 6, §1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, защото лишава определени граждани от правото им на справедливо и публично гледане на тяхно дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд.

Освен Министерския съвет като заинтересовани страни по делото са конституирани Народното събрание, министърът на вътрешните работи, министърът на правосъдието, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на българските автомобилисти и Българската браншова асоциация „Пътна безопасност".

В одобреното становище на Министерския съвет по делото се застъпва тезата, че оспорената разпоредба на чл. 189, ал.13 от Закона за движението по пътищата не противоречи на Конституцията и искането следва да се отхвърли като неоснователно.

С административното наказание - глоба до 50 лв., не се накърняват конституционно закрепени основни права и законни интереси на гражданите, гласи становището на МС.

Глобата засяга имуществото на санкционираните физически лица, доколкото същото се намалява със съответната глоба, но не засяга конституционно гарантирани права и свободи на гражданите. В аналогичен на настоящия случай по к.д. № 25 от 1996 г. в мотивите по посоченото Решение №5 от 1997 г. Конституционният съд заключава, че: „Не е нарушено правото на защита, предвидено в Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, и поради това, че в нея се говори за право на защита във връзка с осъществяване на конституционно установени процедури, важащи за всяка от страните, подписали конвенцията. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от Конвенцията.

В случая правото на защита се осъществява при условията на изключението, предвидено в чл. 120, ал. 2 от българската Конституция, а именно в рамките не на съдебно, а на законоустановено административно производство

Относно приложението на член 6, §1 от Европейската конвенция за защита на правата на човека Европейският съд по правата на човека е изградил последователна и постоянна практика. Едно от основополагащите решения в тази насока е делото "Engel and others v. the Netherlands". Решението на Европейския съд по правата на човека от 8 юни 1976 г. въвежда основните критерии, върху които съдът обосновава приложението на член 6, §1 от Конвенцията и дефинира характера на понятието „наказателно обвинение".

Първият критерий е класификацията в съответното национално законодателство. Той е само формален и дава начална точка. В случай че националното право не определя нарушението като престъпление, се изследват същностната действителност на процедурата и се вземат предвид останалите критерии. Вторият критерий, който се отчита като фактор с по- съществено значение е естеството на нарушението, а третият е строгостта на потенциалната санкция, която засегнатото лице може да претърпи.

Поради изложеното е видно, че характерът и размера на наказанието също е от определящо значение за приложението на член 6, §1 от Конвенцията, когато не се касае за извършени престъпления, а в настоящия казус се касае именно за глоби с нисък размер, налагани за извършено административно нарушение.

Извън изложеното следва да се имат предвид и интересите, които се защитават със Закона за движението по пътищата: съгласно чл. 1, ал. 2 целта на този закон е да се опазват животът и здравето на участниците в движението по пътищата, да се улеснява тяхното придвижване, да се опазват имуществото на юридическите и физическите лица, както и околната среда от замърсяването от моторните превозни средства.

Животът и здравето на участниците в движението определено са основни права на личността, а в голяма степен необжалваемостта на ниските санкции има дисциплиниращ ефект върху участниците в движението (така е и в мотивите на вносителя на законопроекта.

Настоящите предложения за изменение и допълнение на този закон произтичат от положителните практики в страните - членки на Европейския съюз, от новите моменти в решенията на работната група по безопасност на движението към Европейската икономическа комисия на ООН и от характерните особености на пътнотранспортната обстановка в нашата страна.