Питбулите - колко опасни са тези кучета и как да ги опитомим

Публикувана: 5 Август, 2018 22:30
24 КОМЕНТАРА | ВИДЯНА 2987
ШРИФТ ПЕЧАТ

Пореден инцидент с питбул у нас. Експертите обаче подчертават, че кучето не носи вина при нападение, а стопанинът му. Пословична е смелостта и издръжливостта на тази порода кучета. Какво обаче би накарало едно куче да се нахвърли и да разкъса стопанина си? За всичко това от Novini.bg разговаря с биолога Иван Симеонов.

Породата питбул е създадена, за да се бият кучетата с бикове, след това започват да се използват като фермерски кучета.

Тук трябва да разширя малко уводната част. Създаване не е точното понятие, тъй като не е имало ясна цел, която е трябвало да бъде постигната за да говорим за целенасочено създадена порода. Кучетата са претърпели индивидуална селекция според това, което са можели. Преди 200 години в Англия кучетата са били разделени в две категории, hound и dog. Породистите ловни кучета са категоризирани като hound и за тях е трябвало да се заплаща данък. Те са били привилегия на благородници и богаташи. По-дребните и освободени от данък териери са кучетата на работната класа. Именно от кръстосването на териери с други породи сме получили продукта Стафордширски Бултериер. До тук става ясно, че обикновените работници не са притежавали имения, в които кучетата да се разхождат на воля, а са отглеждали кучетата си в домовете си, това обяснява ниския размер, късия косъм и привързаността на породата към хората. След износа в Америка, големите площи на отглеждане и по-високите работни изисквания водят до израстване във височина на породата с около 10 см и промяна на името в Американски Питбул Териер.

Тяхната смелост и издръжливост им дава голямо предимство в различни кучешки спортове като дърпане на тежести, ловкост и послушание. Какви са особеностите на кучетата от тази порода?

Има една особеност, която трябва да се изтъкне пред останалите, това е склонността на кучетата към фиксиране. Това дълбоко съсредоточаване към определен обект или действие е едновременно най-големия плюс и минус на породата. Именно тази особеност прави питбулите лесни за манипулиране, което за съжаление се използва и в боевете с кучета. Питбул фиксиран върху откриване на наркотици е незаменим помощник на властите и с огромен ентусиазъм и концентрация извършва задачата. Другата особеност е огромното желание за игра, която е ключа към бързо и безнасилствено обучение. Питбулите са много кооперативна порода и изключително енергични.

Какви съвети бихте дали на хората, които отглеждат такива кучета или биха искали да го правят?

Най-важният съвет за хора решили да се занимават с порода от групата на териерите е да социализират от ранна възраст. Да социализират кучето с хора, деца, други кучета и други животни изобщо. Този процес започва много рано, затова новороденото кученце трябва да остане до 60-65 ден заедно с братчетата и сестричетата при майката. У нас практиката е малките кученца да бъдат откъснати от майката още на 40 дневна възраст, което буквално е психическо насилие и осакатяване на социалната компетентност на подрастващото куче. След като кученцето е навършило два месеца и е взето, препоръчвам на собственика да си вземе отпуска за следващите два месеца, цялата годишна отпуска плюс един месец неплатена. Това време трябва да бъде интензивно прекарано с малкото кученце да се изгради основата на връзката куче-стопанин за целия му живот. Нека повторим, инвестираме 2 месеца за останалите 10, 12 или дори 14 години, в които кучето ще ни съпътства. За съжаление не мога да се задълбоча в обучението, но нека бъдещите стопани не забравят, че имат териер, които е много енергичен и трябва да получи смислена задача, с която да изразходва енергията си.

Трябва ли да има задължителен психотест за собствениците на такива кучета?

Категорично не, кучето е първото опитомено животно, като процеса на доместикация (опитомяване) е толкова назад във времето, още преди човека да е открил земеделието, та камо ли психотеста. По-смислено е собственици на кучета изобщо, не само тези на питбули, да полагат изпит за готовност за отглеждане на куче. Съответно преди това трябва да са преминали подготвителен курс, в които да получат нужните знания.

Пореден инцидент с питбул у нас. Преди време имаше смъртен случай на 3-годишно дете в Мокрище, сега в Сотиря. Обикновено при инциденти кучето не носи вина, а стопанинът му. Какво обаче би накарало едно куче да се нахвърли и да разкъса стопанина си?

За стопанина кучето е социален партньор и обратно за кучето стопанина е социален партньор, двамата имат нужда един от друг, затова обикновено не се нападат. За да се стигне до нападение трябва едно нещо да е на лице, а друго да липсва. В кучето трябва да има много смелост или много страх, а връзката между стопанина и кучето трябва да е много лоша или да липсва изцяло. Според информацията към конкретния случай, стопанина е приложил насилие за да овладее ситуацията, което за съжаление не му е довело успех, но вероятно е породило страх у кучето. Освен това трябва да се включи контекста на средата и условията на отглеждане на кучетата. Другия вариант е грешно проведено обучение за шутцхунд, от немски език- куче защитник. Това е курс, през който преминават полицейските кучета и ако не протече правилно, може да направи от кучето обществена опасност. Третия случай, в който кучето може да прояви агресия към стопанина е патологичен и е свързан с нарушение на щитовидната жлеза, но в конкретния инцидент тази вероятност може да бъде изключена.

В конкретния случай правилно ли бе да се умъртвят кучетата, които убиха стопанина си?

За съжаление да, защото явно са били участвали няколко кучета, а не само едно. Властите не разполагат с информацията, времето и възможностите да осигурят спешно безопасността на обществото по друг начин. За сравнение, в Германия полицията бива повикана заради свободно вилнеещ питбул в пешеходната градска зона. При пристигане на патрулката питбула разкъсвал голяма картонена опаковка, т.е. играело си с кашон. След като кучето не е реагирало на опита да бъде повикано (тук напомням за фиксирането) и опита за залавяне е бил неуспешен, полицаите го прострелват, за да обезопасят оживената зона. Не може да очакваме от обикновен полицай, който в този ден е бил на смяна, случайно да е етолог и случайно да е ветеринарен лекар и да има в багажника упоителна инжекция. Припомняме, че в случая от Мокрище кучето бе пощадено.

Какви са правилните действия при нападение от питбул?

Има специални курсове за самозащита при нападение от куче, които са насочени главно за служители на полицията или армията. При нападение от няколко кучета шансовете рязко намаляват. Стигне ли се все пак до нападение, кучето трябва по възможност да бъде обездвижено, за да не може чрез разтърсване на главата да нанесе по-големи поражения и разкъсване на важни артерии. Колкото и банално да звучи, ако куче ни е захапало за ръката, не трябва да се дърпаме, а да си намушкаме ръката още по навътре към гърлото, това обърква кучето и донякъде спира притока на въздух към дробовете. Още по-ефикасно е, ако успеем да обърнем кучето по гръб и натискаме със захапаната ръка навътре към гърлото като се стремим долната челюст на кучето да достигне гърдите му, тогава то не може да упражнява сила и захапката се отхлабва.

Всеки един инцидент с куче, е един в повече. Науката все повече научава за вида Cannis lupus familiaris и информацията, с която разполагаме все повече се увеличава. Инцидентите с кучета могат да бъдат предотвратени и начините как да стане това са известни. Като стопани трябва просто да си зададем въпросът не какви са нашите егоистични желания, а какви са потребностите на кучето и дали ще могат да бъдат задоволени при отглеждането му.

България

Въвеждане на коментар към статията
Име :


Напишете кода от картинката
Визуална кептча
Коментар:
Коментари към статията
ФАКТИ.БГ не толерира обидни коментари и спам. Некоректни коментари ще бъдат изтривани. Такива са тези, които съдържат нецензурни изрази, лични обиди и нападки, заплахи; нямат връзка с темата или са написани изцяло на език, различен от български.

Ловци на бисери
Венцислав Стефанов
Президентът на Славия коментира решението на спортно-техническата комисия към БФС реши да отложи началото на пролетния полусезон с една седмица заради лошото време:
Навсякъде се играят мачове, отборите си чистят стадионите, само ние и мамалигите отсреща се оплакваме."

Още бисери