Сирни Заговезни е. Нека простим

Днес е Сирни заговезни (Прошка). Това е важен пролетен празник в народния календар. Празникът се чества седем седмици преди Великден (винаги в неделя) и трае една седмица, в която се изпълняват различни обреди и обичаи. На трапезата се слагат млечни и яйчни продукти. Всеки ерген изстрелва с примитивно направен лък запалена стрела в двора на момата която харесва. Хвърля се кръст в двора на момичетата, които момчетата харесват. През седмицата - в сряда, петък и неделя се връзват люлки и момите и момците се люлеят за здраве.

Православната църква  отбелязва Неделя Сиропустна (Сирни заговезни) или Неделя на всеопрощението. По този повод в митрополитската катедрала на София "Света Неделя" в навечерието преди началото на Великия пост в столичната митрополитска катедрала “Св. Неделя” ще бъде отслужена Вечерня с взаимно опрощаване. Участие в богослужението по традиция ще вземат представители на висшия клир, духовенството и свещенството от Софийска епархия при молитвеното присъствие на Негово светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим. Началото е в 18,00 часа.

Празникът се нарича още Поклади и Прошка. По традиция на Сирни заговезни близки и познати се опрощават помежду си за всякакви провинения през изминалата година. На някои места в България след вечерното богослужение става опрощаване на църковните служители с християните. Така те следват предупреждението на Иисус Христос: „Ако не простите на човеците прегрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви”.

В неделя се палят огньове (клади) и след като прегорят, се прескачат за здраве. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади. В някои краища на България е разпространен обичаят оратници (огруглици) - това са факли от слама, които всеки стопанин завърта около главата си и по този начин прогонва бълхите от къщата.

Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели (още известни като бутарници или ботурници). Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък (подострена пръчка, на върха на която е стрелата, на която има специална дупка, за да се закрепи успоредно на пръчката, и по-голямо дърво или сопа, с която се удря пръчката) запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна доба на Заговезни. Семейството на момата стои будно, за да гаси пламъците, докато тя самата събира стрелите. Която мома събере най-много стрели от двора си, тя е най-лична и най-харесвана. За трапезата на Заговезни се приготвят баница със сирене, варени яйца, варено жито, халва с ядки. Прието е да се извършва и обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста. Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година.

На Сирни Заговезни по-младите обикалят по-стари роднини и близки - свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри и искат прошка и целуват ръка на домакините, като изричат традиционните думи на прошката: „Прощавай, мале, тате”. „Просто да ти е, Господ да прощава” пък е задължителният отговор. Затова празникът е познат още и като Прошка.

Според традицията по-възрастен не може да иска прошка от по-млад член от семейството. В седмицата преди Сирни заговезни в някои тракийски селища тръгват кукерски дружини. Маскирани мъже, облечени с кожи и накичени със звънци, обикалят по домовете, разиграват комични сценки и благославят за здраве и плодородие. В групата обикновено има водач, наричан „хаджия”, и „кукерска булка” или „баба” - мъж, облечен в парцаливи женски дрехи и с парцалено бебе в ръце.

Обредността на Сирница е подчинена на подготовката за великденския пост, който трае 49 дни. Затова и носи идеята за „последно облажаване”. За последно може да се хапват млечни храни. Забраната за сватби след Сирни заговезни също е символична. Постът не означава само вегетарианство. Сексът също е строго забранен. Постенето е своеобразна магия, която трябва да предизвика плодородието. В традицията той означава временна смърт, след която задължително следва ново раждане. Така се символизира вечният кръговрат, завъртане на цикъла от безплодие към плодовитост.